frida.bg

Как един 13-годишен чернокож роб-сирак „подарява“ ванилията на света?

Мнозинството от нас обожават ванилия – наслаждаваме на ваниловия аромат, който включваме в нашите парфюми, сладкиши и други десерти. Замисляли ли сте се обаче как ванилията се е превърнала в толкова популярна съставка в кулинарията в целия свят, имайки предвид, че местата, на които тя се отглежда са изключително малко. Историята на разпространението на ванилията е повече от любопитна и е добре да си спомним гениалността на едно дете от средата на деветнадесети век. Това момче – Едмонд Албиус е живяло на отдалечен остров (Реюнион) в Индийския океан и независимо от всички очаквания той измисля, създава и разработва техника, която позволява бързото и лесно (и съответно силно печелившо) опрашване на ваниловите орхидеи, като по този начин един безправен роб предоставя на целия свят възможността да се наслаждава на ванилията.

Роден в Сент-Сюзан през 1829 г. на остров Бурбон (днешен Реюнион), Едмонд Албиус е неграмотен 12-годишен роб, който никога не е ходил на училище, но решава ботаническа мистерия, която се е превърнала в най-голямата загадка за най-великите ботаници на неговото време. Никой преди него не успява да отгледа растението, за да се възползва ванлията, а техниката му продължава да се използва и до днес.

Когато растението се опрашва, то произвежда куп дълги, жилави бобчета

Тези бобчета, ако се третират правилно, излъчват вкуса, който днес свързваме с ванилия.

Когато испанските завоеватели и пътешественици донасят ванилия от Мексико, тя е смесена с шоколад и веднага се превърща в изключителен хит на континента. Първоначално желана от царе и кралици, ванилията бързо си спечелва широка слава и скоро започва да бъде сред най-любимите вкусове на всички. Мадам дьо Помпадур например, една от великите метреси и лична такава на френския крал Луи XV дори използвала ванилията за приготвяне на супи с нея.

Новият хит сред аристокрацията бързо се превръща в сензация, известна като „чудодейно лекарство, което може да успокои стомаха“, а предположението, че има способността да действа като афродизиак моментално осигурило огромно търсене, което многократно надхвърляло предлагането. По това време, ванилията се внася в Европа съвсем малки количества, заради което екстрактът струва толкова, колкото и златото. В резултат на това, с надеждата да спечелят много пари, стотици хора започват да пренасят растения от Мексико до Мадрид, Париж и Лондон, а след това и до Индия, за да видят дали растението ще се приспособи към условията в Европа или Азия.

През 1820-те, френските колонисти пристигат на остров Реюнион, намиращ се в близост до друг известен остров – Мавриций с чанти пълни с ванилия, надявайки се да започнат производство там.

Огромният проблем е липсата на насекоми, които да опрашват ванилията

В Мексико малки пчели безпроблемно свършвали тази работа, но на остров Реюнион не са намирали подобни добросъвестни „работници“. Да, наистина, много амбициозни пътешественици опитвали, но изглеждало сякап няма никакъв шанс растението да произведе така желаните бобчета. Ванилията цъфтяла, но след ден растението се огъвало, изсъхвало и умирало. Без тези бобчета, не може да се достигне до ваниловия екстракт, а оттам и до самата ванилия.

Шарл Морен, професор по ботаника в университета в Лиеж в Белгия, се опитал да се справи с това през 30-те години на по-миналия век, разработвайки метод за ръчно опрашване на ванилия. Въпреки това, поради факта, че техниката е бавна, изискваща твърде много усилия, методът му никога не е бил разглеждан като жизнеспособно и реално предложение.

Години по-късно Едмонд Албиус ще промени всичко

Албиус, който никога не е познавал баща си и чиято майка е починала по време на раждането му, е израстнал като сирак и роб. Съдбата го отвежда до Фереол Белие-Бомонт, собственик на плантация на остров Реюнион, който имал нужда от помощ в неговото имение.

Бомонт го запознава с градинарството, а по-късно, когато е готов, и с ботаниката. Според Бомонт Едмънд прекарва повечето си дните вървейки след него около плантация, грижейки се растенията.

Сред многобройните растения в плантацията, Бомонт притежава и малка оцеляла плантация с ванилия от времето, когато получава пакет с ванилови растения от правителството в Париж. Той ги засажда, но никога не успява да произведе ключовите бобчета.

Легендарната история за креативността на Едмънд се ражда в една съвсем обикновена сутрин през 1841 г., докато Фереол Белие-Бомонт прави рутинната си обиколка, придружаван от африканския си роб Едмънд, той вижда едно специално растение. Едмънд посочва част от ванилията, показвайки на господаря си две ванилени бобчета, които висят.

Едмънд споделя, че ги е създал, чрез ръчно опрашване

В началото, естествено Белион-Бомонт е изключително озадачен и пита помощника си дали може да го направи отново и да му покаже как го е сторил. Преди това момчето вече се е било научило да опрашва дини ръчно, обяснявайки, че „оженил мъжките и женските растения“. Той обясни, че използвайки това знание, той е съвторил нещо подобно и на ваниловите орхидеи. Белион-Бомонт е силно изненадан, тъй като самият той, славен ботаник, е опитал да направи нещо подобно, но никога не е успял.

Едмънд му разказва, че един ден седнал и внимателно наблюдавал ванилията, търсейки частта от растението, което произвежда цветния прашец. Той го е открил, но не само това, но и открил частта, която трябвало да се натроши, така че растението да може да донесе плод. Забелязвайки двете репродуктивни части на цветето, той ги отделя и комбинира.

Този иновативен метод е голяма новина за острова и скоро Едмънд започва да пътува от плантация до плантация, учейки и други собственици как да опрашват. По този начин се ражда огромната индустри, свързана с ванилията из целия Индийски океан.

Икономическият бум е огромен и се развива моментално

За да се направи сравнение – през 1841 г. остров Реюнион изобщо не е изнасял ванилия, макар че много хора са отглеждали растението, а 7 години по-късно изнасяли 50 килограма само във Франция, десети години по-късно, през 1858 г. цели два тона били изнасяни всяка година, а след по-малко от десетилетие през 1867 г. – 20 тона. В края на столетието през 1898 г. остров Реюнион изнасял внушителните 200 тона.

Към този момент, според уважавания писател и журналист Тим Екот, „Реюнион надмина Мексико, превръщайки се в най-големия производител на ванилия в света“.

Много скоро ванилията се разпространява от Реюнион до Мадагаскар, където френските колонисти използвали техниката на Албиус за отглеждане на ванилия. Днес Мадагаскар е основният производител на ванилия в света, като изобретението на едно необразовано дете, все още се използва днес.

Самият Едмонд никога не успява да забогатее или да се възползва от откритието си, тъй като е бил чернокож и на практика роб. Неговото изобретение е било силно оспорвано от многото ревниви хора около него, които никога многократно са се проваляли в нещо, с което един неук, чернокож безправен сирак се е справил.  Един ботаник със спорна репутация, наречен Жан-Мишел-Клод Ришар, дори твърди, че е научил Едмонд  на изпозлваната техниката три или четири години по-рано, когато е бил на обиколка из местните плантации.

Това категорично е обявено за невярно от Белион-Бомонт, който винаги се е застъпвал за своето любимо дете

Едмонд в крайна сметка успява да спечели свободата си, но не заради големия му принос и успех, а заради премахването на робството през 1848 г. Той никога не получавал каквито и да е било дивиденти от своето изобретение, което е истински късмет за много плантатори, които натрупват огромно богатство. От изобретението му се възползва и цялата френска икономика, тъй като всички тези територии са част от Френската империя по онова време.

Едмонд Албиус умира в бедност през 1880 г. – на 51-годишна възраст. Няколко седмици след смъртта му на 26 август 1880 г. в местният вестник „Moniteur“ публикува мъничко съобщение, което гласи: „Човекът, който донесе огромни печалби на острова и на други колонии, откривайки как да опрашва ваниловите растения, е починал в болницата в Сент-Сюзан. Краят му беше беден и нещастен“. Неговата дългогодишна молба за поне някакво финансово обезщетение или помощ никога не е получила отговор и той напуска този свят в пълна нищета и мизерия.