Нарцистичното личностово разстройство е много по-разпространено, отколкото си мислим. Понякога то прозира от поведението на нашия шеф, колега, близка приятелка. Но понякога това сме самите ние или най-болезненото – това е нашият родител, без значение дали става дума за майка ни или баща ни. Много често нямаме представа, че сме отгледани от нарцистичен родител и носим тази рана, превръщайки се в нарцисисти.
Как да разпознаем нарцистичният родител?
Нарцистичният родител носи характеристиките на всяка нарцистична личност. Най-често те се характеризират с разстроено усещане за собствения Аз. Много често нарцисистите се смятат за „голяма работа“, „център на света“, „повече от останалите“ и не пропускат да акцентират върху това пред децата си. Това разбира се не е подплатено с реални факти, служи на възпитателни цели, но начинът, по който се прави е с обиди, ирония, сарказъм и манипулация на фактите.
Често нарцистичните родители използват децата си, за да подхранят своето его. Например, нарцистичният родител може да е в позиция на силата и тогава ще има нужда от слабо и неспособно дете, за да се чувства той голям и значим. Или обратното, може да е в позицията на нуждаещ се и да постави ръцете на детето си отговорността за собственото си емоционално оцеляване. И в двата случая става дума за емоционално, психологическо и понякога – физическо малтретиране.
Нарцистичните личности също така притежават преувеличено мнение за собствените позитивни качества и способности. Голяма част от тези хора са привлекателни, общителни, високо интелигентни и „център на вниманието“. Ще ги познаете по това, че обичат да говорят за себе си и обичайно това е любимата им тема. Състраданието и емпатията не са им присъщи и им е трудно да разберат, че другите също има нужди.
Детето на нарцистичния родител не осъзнава, че има право на собствени нужди
Когато говорим за децата на нарцистични родители трябва да кажем, че често те не осъзнават, че имат собствени нужди, тъй като никога не са били посрещани. Тези деца също така винаги са били поставяни в позиция да посрещат нуждите на родителя и този модел на взаимоотношения често се пренася в интимните и приятелски връзки.
Нарцистичните родители обикновено са изключително чувствителни към критиката и оценките на другите, дори и поднесена с най-голяма изразена мекота и доброжелателност. Те не приемат, че могат да са сгрешили. Не случайно децата на нарцистични родители вероятно никога не са чували думичката „извинявай“. За сметка на това те самите са се извинявали изключително много, за да смекчат гнева на родителя, който иска винаги да бъде „прав“. Обикновено нарцистичният родител винаги иска да е „отгоре“ във всяка ситуация. Той реагира с гняв, отхвърляне и язвителни коментари, целящи да поставят детето „на мястото му.”
Всяко дете има нужда от обгрижващ и любящ родител
А когато няма такъв, то просто ще си го измисли. Не случайно много деца на нарцистични родители никога не осъзнават, че са отгледани от нарцисисти. Така самите те се превръщат в такива (позиция на силата/насилника), продължавайки „семейната традиция“. Другата опасност тук е, че ако сме отгледани от нарцистичен родител вероятно ще си намерим нарцистичен партньор, който ще ни постави в същата позиция (позицията на слабия/жертвата). Тъй като познаваме само тази форма на любов и привързаност дори няма да разберем, че нещо не е наред.
Какво да направим ако сме отгледани от нарцистичен родител? Най-вече, трябва да осъзнаем, че носим една много дълбока рана в себе си и време да се погрижим за нараненото дете, което ни гледа отвътре. И да потърсим помощ. Много често разговорите с близки и приятели не водят до никъде. Най-доброто решение е да се обърнем към специалист – психолог или психотерапевт. И да започнем един изключително важен процес за нас самите – процесът по лечение на болката на нараненото ни вътрешно дете.
