Социалната фобия е много по-разпространена на Запад и това прекрасно се вписва в широко разпространената концепция на индивидуализма. Всеки човек е център сам за себе си, отделен и изолиран в границите на своето Его. Докато в по-колективистичните култури като тези на Изток, например Китай и Индия, социалната фобия е изключително рядко явление. Това не е случайно. Ние сме социални „животни“ и това е добре известно на всички. Имаме нужда да бъдем част от общност, която да ни приема и ни дава „племенна идентичност”. Но какво се случва, когато обществото ни съвсем не е племенно, а е в другата крайност – краен индивидуализъм.
Всеки от нас има отчаяна нужда да знае, че принадлежи към група от хора, към определена история и традиция. И именно този глад за включеност и приемане е в основата на социалната тревожност. Или страхът да не бъдем отхвърлени, да не се изложим пред хората, които много добре се изразяват във фобията да говорим пред публика. Може да се каже, че това е един от най-разпространените психологически проблеми днес, заедно с пристрастяванията и депресията. А нима те не са свързани?
Какво всъщност представлява социалната фобия?
Социалната фобия представлява тревожно разстройство, при което се изживява интензивен страх от това да не се изложиш и провалиш в социална ситуация – „пред другите хора“. Хората, които страдат от нея често изпитват страхове, че ще се провалят, ще бъдат отхвърлени и унижени пред „очите на другите“. Тази тревога може да бъде с различна интензивност – от тревожен пристъп и паник атака в неговата крайна форма до изчервяване, изпотяване на ръцете, треперене на гласа, заекване, сърцебиене в присъствието на други хора.
Много често хората, които изживяват в една или друга степен социална тревога често мислят за това какво другите си мислят за тях, а някои от тях осъзнават страха си и в опита си да избягат от него минават в другата крайност – „не ме интересува какво мислят другите хора“. Но тревогата е факт. Вместо да я отричаме и скриваме под килима, нека я признаем и да направим нужните стъпки, за да я преодолеем.
Как можем да се справим със социалната фобия?
Дихателни практики
Можете да опитате да овладеете тревогата с помощта на дихателните практики, или както ги наричат в йога – пранаяма. Дълбокото контролирано дишане има способността да намалява тревогата и да регулира емоциите ни. Можем да правим 10-15 минути пранаяма всеки ден, за да намалим тревожността си. Също така, можем да дишаме всеки път, когато усетим, че започваме да усещаме топлите вълни на социалната тревога.
Сменете перспективата
Много често хората, които изпитват социална тревожност някак са възприели нагласата, че другите хора са критични, враждебни и осъждащи. Когато гледаме през тази призма безспорно ще затвърждаваме хипотезата си. Поне до момента, в който решим да сменим перспективата. Осъзнайте къде се корени вашето вярване, че другите хора ви осъждат. Може би сте отгледани от критични родители, които са следяли всяка ваша стъпка и това се е превърнало в очакване към целия свят. Вгледайте се в това, което е причинило вашата тревожност и изберете да замените тези грешни вярвания с други – хората са позитивни, приемащи, великодушни.
Потърсете психолог
Психологическата помощ е най-прекият път за справяне със социалната тревожност. Факт е, че хората, които изпитват социална фобия трудно биха се доверили на психолога („Ами ако и той ме осъди?!“). Но само по този начин можем директно да предизвикаме страховете си и да се справим с тях. Психологът е там, за да ни покаже, че сме приети такива, каквито сме и това, през което преминаваме е напълно окей. Това е просто спирка по пътя на нашето личностно израстване. Само спирка. Дали ще останем там или ще продължим нататък? Това зависи само от нас!