frida.bg
Диетата е важна

Защо хората имат месечена менструация, при положение, че повечето животни нямат?

Повечето жени се сблъскват с първата си менструация, когато са едва на 11 или 12 години. Научнодоказан факт е, че, заради по-добрите условия на живот и по-добрата, свежа и разнообразна храна менструалният цикъл настъпва все по-рано в живота на момичетата, показвайки че те се развиват все по-бързо и достигат до полова зрялост далеч по-рано, отколкото жените преди векове. Важно и задължително условие е, че тук говорим единствено за достигане на полова зряло по отношение на физическото развитие, а не на психологическото такова, което настъпва далеч по-късно и в никакъв случай не бива двете отделни едно от друго развития да се бъркат. Един човек, независимо жена или мъж, би могъл да бъде физически готов да бъде сексуално активен, но на психологическо ниво да бъде далеч от този момент.

Женската полова система
Женската полова система

През първите няколко години, месечният цикъл често е причина не само за силно притеснение, но и за дълги болезнени дни и нощи. Момичетата лежим в леглото си с топъл компрес, неспособни да се движим или да дори да дишаме нормално и единствения въпрос, който си задаваме е „Защо? Защо на мен?“

В забързаното ежедневие рядко се замисляме за причините за някои феномени, с които сме свикнали, които сме възприели за толкова нормални и рутинни, че не проявяваме интерес и любопитство към техния генезис. Едно от тези неща е месечна менструация, подобна на тази при хората, която далеч не е толкова разпространена в животинския свят, колкото, може би, бихте очаквали. BBC отговаря на въпроса защо хората имат цикъл, при положение, че повечето животни нямат, базирайки се на множество научни изследвания, които се опитват да отговорят на този въпрос.

Питайки се „Защо? Защо на мен?“, разбира се, осъзнаваме, че не сме единствените – повечето жени има месечна менструация. Но повечето други животни от женски пол няма външно кръвотечение, каквото ние имаме. Дори и бозайниците – тези, които раждат живи малки като нас, рядко са еволюирали, така че да притежават подобна на нашата месечна менструация. Само малка част от видовете са я развили през дългите години на еволюция.

Mенструацията не е просто дискомфортна и неприятна: тя също е и мистерия

Защо изобщо се налага да имаме менструация? И ако толкова добра еволюционна идея, защо и при нас не се случва, както при другите животни?

Менструацията е част от репродуктивния цикъл на жената. Всеки месец, в отговор на репродуктивните хормони, основно естроген и прогестерон, женската утроба се подготвя за една евентуална бременност.

Лигавицата на матката, най-вътрешната ѝ обвивка, известна като ендометриума, подготвя жената за развитието на плода. Ендометриумът се разраства, разделя се на различни слоеве и развива обширна мрежа от кръвоносни съдове. Ако жената не забременее, нивата на прогестерон започват постепенно да намаляват. След това сгъстилата се ендометриална тъкан с развитите кръвоносни съдове започва да се отделя и преминава през влагалището. Това кървене се начина месечна менструация.

Средно жените губят между 30 и 90 милилитра течност в продължение на 3-7 дни от менструацията си

Тези данни, разбира се, са относителни и могат да се променят спрямо здравословното състояние на всяка отделна жена, нейните физиологически особености, както и спецификите на конкретния момент.

За съжаление, адекватните научни изследванията на месечна менструация се осъществяват едва през последните 30-ина години. Преди това този период от месец е бил обгърнат от много легенди, митове и псевдонаучни идеи. С развитието на науката и постепенното отпадане на моралните притесненията да се изследват женските физически проблеми, все повече учени са се опитвали да разкрият мистериите зад този еволюционен феномен.  Едно от първите изследвания се опитват да разберат именно за количеството изгубена кръв. Това се случва като на жените са раздадени предварително измерени тампони, които впоследствие са претеглени отново след употреба.

На пръв поглед това изглежда като доста безсмислен и излишен процес. В резултат на това много хора се опитали да обяснят защо телата ни са се развили именно по този начин.

„Някои от най-ранните теории за менструацията са, че чрез нея ненужните токсини напускат тялото“ – казва Катрин Кланси, антрополог от университета в Илинойс, САЩ.

Голяма част от „изследванията“ от началото на миналия век са белязани от дълбоко вкоренените обществени табута срещу менструацията при жените, някои от които продължават да съществуват и до днес. Например Била Шик, известен за времето си лекар, е измислил термина „менотоксин“ през 1920 г. Той организира серия експерименти, при които жени в менструация и такива, които не са в цикъл, работят в градините си с цветя. Шик „заключва“, че жените в менструация отделят от кожата си токсични вещества, които карат цветята да увяхват.

Тези менотоксини, според Шик, също възпират втасването на маята и предотвратяват бухването на тестото

Шик вярвал, че менотоксините могат да проникнат и в потта на жена, която се намира в менструация. Други неговия „изследвания“ стигат до заключенията, че токсините, намиращи се в тялото на жени в менструация могат да изсушат растения, както и да вкиснат бирата, виното и туршия.

„В онези времена е съществувала идеята, че жените са просто ужасни и отвратителни“ -казва Кланси- Проблемът е, че много консервативни учени се опитваха да продължат да твърдят това чак до 70-те години на миналия век“.

Всъщност Кланси твърди, че повечето от тези изследвания са били много слабо подготвени и анализирани, така че, всъщност нито едно не успява да докаже съществуването на подобни менотоксини.

През 1993 г. много различна хипотеза за функцията на менструацията завладява медийно внимание. Марги Профет, преподавател в калифорнийския университет Бъркли, предполага, че функцията на менструацията е да „защитава жената от патогени, пренасяни до матката, чрез сперматозоиди“.

„Вместо да казваме, че жените са мръсни, тя решава да обърне пирамидата, твърдейки, че мъжете са мръсни“- отбелязва Кланси – Трябва да изчистим мръсотията на мъжете, с които сме били, за да намалим риска от пренасяне на венерическа болест“.

Естествено, теорията на Марги Профет бързо е отхвърлена от научния свят, поради липса на доказателства

Според идеите на калифорнийския университет Бъркли би трябва да има повече болестотворни организми в женската полова система преди менструация, отколкото след това. Но това не е потвърдено по никакъв начин. Всъщност, според някои изследвания менструацията увеличава риска от инфекция, защото бактериите растат добре в кръвта, която е богата на желязо, протеини и захари. Освен това по време на менструацията има по-малко слуз около шийката на матката, което улеснява навлизането на бактериите.

Маймуните са едни от малкото животни, които са развили подобен на нашия, месечен цикъл.
Маймуните са едни от малкото животни, които са развили подобен на нашия, месечен цикъл.

Според идеите на Марги Профет, ако дадена жена прави секс с много партньори, то би трябвало тя да има по-дълга или обилна менструация защото тези жени биха били изложени на по-голям риск заболяване с  болестите, предавани при сексуален контакт. Учените обаче не са установили връзка между броя на сексуалните партньори и менструалното кървене.

Един от водещите критици на Профет бе антропологът Бевърли Щрасман от Мичиганския университет в Ан Арбър. През 1996 г. тя предложи собствена идея. Щрасман твърди, че ако искаме да разберем защо възниква менструацията, трябва да разберем защо утробите на животните преминават през репродуктивни цикли – не само хората, но и други бозайници.

Други женски бозайници изграждат вътрешните стени на утробата си точно, както жените правят

Ако не забременеят, телата им или повторно абсорбират този материал, или го освобождават, посредством менструално кървене.

Въпросът дали женското тяло може да абсорбира по-ефективно цялата кръв, вместо да я изхвърля е сложен. Ако има твърде голямо количество, може би е по-лесно да се освобождава, отколкото да се абсорбира. „Фактът, че има загуба на кръв при някои видове, не е въпрос на адаптация, а страничен ефект от анатомията и физиологията на видовете“ – отбелязва Щрасман.

Изненадващо, но прилепите също имат месечен цикъл
Изненадващо, но прилепите също имат месечен цикъл

За да разберем истината за менструацията обаче, трябва да сравняваме животни, които имат менструация и такива, които нямат

Освен хората, повечето от другите животни с менструация са приматите – повечето маймуни, живеещи в Африка и Азия имат подобен на човешкия месечен цикъл.

Големите маймуни също го правят. Менструалното кървене лесно се открива при шимпанзетата и гибоните. Горилите и орангутаните обаче кървят далеч по-малко, така че менструацията при тях се вижда само при по-внимателни изследвания.

Освен при нашите близки „роднини“, менструацията също се развивала самостоятелно в две други групи: при някои видове прилепи и слонските земеровки.

При тези видове, менструацията е подобна на тази на хората

Например, прилепите имат цикли с продължителност 21-27 дни, почти толкова дълго, колкото тези на хората. Менструацията също изглежда е с подобна продължителност.

Изглежда, че списъкът на животните, които имат като нашата менструация е доста кратък: хора, маймуни, прилепи и слонските земеровки. Какво общо имат тези очевидно различни животни?

„Всичко се свежда до това колко контрол има животинския вид върху утробата си“ – според Дийна Емера от университета „Йейл“ в Ню Хейвън, Кънектикът. В публикация, публикувана през 2011 г., Емера и нейните колеги посочват, че при менструацията при животните трансформацията на стената на матката е изцяло контролирана от майката, използвайки хормона прогестерон.

Защо именно това малко умилително същество, наречено Слонска земеровка, е развило менструация като нашата?
Защо именно това малко умилително същество, наречено Слонска земеровка, е развило менструация като нашата?
Емера изглежда е идентифицирала ключовия въпрос

Защо някои животни контролират собствените си обвивки в утробата, докато други позволяват на техните неродени ембриони да ги контролират?

При видовете, които се възпроизвеждат по различен начин, от този, по който хората се размножават, е логично менструацията да не съществува изобщо. Всъщност, менструация дори при видовете, които я имат е рядко събитие. В дивата природа,а и в някои човешки общества, все още месечният цикъл се случва изключително рядко.

Това е така, защото дивите бозайници, които има менструация, прекарват по-голямата част от времето си или бременни или в период на кърмене. Така че всъщност за изследванията на диви животни в менструация е нужна значителна доза късмет.

Менструацията също е рядко събитие в човешките общества, които не използват никаква форма на контрацепция. Все още на Земята съществуват затворени традиционни общества, в които жените прекарват по-голямата част от репродуктивния си живот бременни или със съвсем малки деца.

Сред племето Догон, живеещо в Мали, учените са установили, че жените имат едва около 100 месечни цикъла през живота си

Това вероятно е доста типично за голяма част от историята на нашия вид. Повечето съвременни жени имат между  300 и 500 менструации през живота си. „Това, което преживяваме като част от нашата еволюция, е много необичайно“ -отбелязват учените.

„Има жени, които понякога се страхуват, че нямат месечен цикъл“ -отбелязва Кланси – Мисля, че разбирането за произхода на някои феномени в тялото ни и изучаването на как то работи ни помага да разберем, че границите на нормалното са много по-широки, отколкото сме си мислим. Вместо да смятаме всяка малка променя за медицински проблем, трябва да инвестираме повече в изучаване и наука“.