Тревожността е психично състояние на стрес и безпокойство, което активира защитните реакции на организма. Стресът има своята позитивна, активираща и защитна функция – борба или бягство. Когато той продължи твърде дълго се превръща в хроничен стрес или безпокойство, което се отразява на емоционалното състояние, психиката и здравето както при възрастните, така и при децата.
Децата са много чувствителни и реагират на средата около тях като улавят фините сигнали за опасност. Все пак от това зависи оцеляването им. Ще ме изоставят ли? Обичат ли ме? В сигурност ли съм? Мога ли да имам доверие на средата, в която живея, уча, обитавам? Ако детето ви е тревожно и това се отразява на поведението и здравето му, потърсете добър детски психолог, който да му помогне да премине през мъглата на чувствата с повече яснота и разбиране за себе си.
Кои са детските реплики, които символично са вик за помощ?
„Не мога да седя спокойно“
Може би сте забелязали, че все повече деца са хиперактивни. Все повече деца са свръхтревожни и не могат да се справят със стреса на ежедневието. Стресът е навсякъде около нас и децата също преживяват неговите последствия. Когато сме под силен стрес ние във всеки един момент сме готови да предприемем действие, да се сбием, да се защитим, да избягаме, да се скрием. Когато външната реалност не предполага нито ситуация за сбиване, нито за бягане – енергията на стреса се превръща в едно непрекъснато и дифузно безпокойство. То е в основата на това детето да не може да стои на едно място, да се движи, да подскача. Това се случва в училище, в детската градина, навсякъде. А детската реплика е красноречива „Просто не мога да стоя на едно място.“ Истина е, тревожността изпраща енергия към крайниците и детето отчаяно иска да я освободи по какъвто и да е начин.
„Не мога да заспя“
Това се случва и при възрастните, и при децата. Ако сме твърде разтревожени за работен проект или проблем вкъщи мозъкът ни става свръхактивен, за да намери решение. А сънят се превръща в мираж. Същото е и при децата. Ако детето ви каже, че не може да заспи, със сигурност иска да прекара малко време с вас. Време, в което да се успокои от вашето присъствие, за да може след това да потъне в сладки сънища.
„Уморен/а съм“
Ако детето не може да спи качествено през нощта, то не възстановява силите си и на следващия ден е уморено, разсеяно, неинициативно, не иска да играе с другите деца. Тревожността е изтощаваща, а това е изключително опасно за детското развитие. Ако детето ви се оплаква, че е уморено, приемете го като знак, че нещо не е наред. Наблюдавайте останалите знаци. Ако то преживява силна тревога, не се колебайте да потърсите психологическа помощ.
Вижте и първата част на статията ТУК!
