Повечето от нас имат доста амбивалентна връзка със своя гняв. Така сме възпитани – гневът е нещо лошо, което трябва да се изкорени, защото е нещо изключително опасно за обществото. Може би това е доста вярно ако живеем в едно неосъзнато общество, водено от инстинкт за оцеляване. Днес все още сме водени от страхът, че гневът ще ни разруши и изкривяваме до неузнаваемост неговото проявление. Една част от нас се блъскат между крайностите – избухване в гневен пристъп и чувство на вина, а друга част от нас напълно си е забранила за изпитва това чувство. А това води до блокаж на енергията, пасивност, примиренчество, липса на инициативност, депресия и апатия.
Гневът има важна роля в нашия живот, особено ако го ползваме осъзнато и целенасочено. За да отключим потенциала под тази „страшна” емоция е добре да разбулим мистерията зад механизма на гнева. Ако знаем неговата фина емоционална механика, ще можем да го регулираме и използваме само, когато това е необходимо. Когато усетим, че кръвта във вените ни се загрява – вместо да реагираме импулсивно и вместо да заключваме правото си на гняв – не се запитаме следните въпроси:
„Коя моя потребност е неудовлетворена в момента?”
Гневът е вторична емоция или реакция, съдържаща в себе си чувство на тъга. А за какво можем да сме тъжни? Тъжни сме, когато дълбоко в себе си имаме нужда от нещо, което не можем да изразим и което отново и отново остава неудовлетворено. Когато намерим коя нужда стои в основата на гнева, ще започнем да осъзнаваме истинската причина за своята гневна реакция.
„Дали не е премината важна граница за мен?“
Границите са нещо много важно за нас, защото те определят къде свършвам аз и къде започват другите. Някои от нас имат много мъгливи граници около себе си и те често допускат поведения, които за други са напълно недопустими и обратното. Важността на това да познаваме своите граници е в това, че ще осъзнаваме кои са нашите ценности, какво можем да толерираме и какво би предизвикало нашия справедлив гняв на защита на личното пространство, ценности и … щастие.
„Как осъзнато да канализирам гнева си?”
Повечето от нас реагират инстинктивно при поява на гневния облак у себе си. Гневът активира реакцията „борба или бягство” и често или нападаме или се скриваме като реакция на своя гняв. В крайна сметка и двете стратегии са неефективни и не водят до добър резултат. Как осъзнато да канализираме гнева си? Изразете го с думи! Думите са начин да освободим гнева си, но не под формата на обиди, упреци и словесна агресия, а под формата на зряла защита.
Ако осъзная каква е моята потребност и къде е премината собствената ми граница ще мога да заявя: „Гневен съм, защото имам нужда от …, а това премина границата ми на търпение!” Когато освободим истинската причина от клетката, ще усетим как гневът се е канализирал там, където трябва. Неговтата цел е да трансформира ситуацията около нас, за да бъде по-добра за нас и другите. Гневът е опасен, когато сме неосъзнати, но когато сме емоционално зрели той е мощен инструмент за позитивна промяна.
