Не само възрастните страдат от емоционални проблеми, стрес и висока тревожност. Децата също изпитват „трудни“ чувства и често са тревожни, но някак приемаме поведението им за проява на инат, разглезеност или опит за привличане на внимание. За разлика от възрастните, които владеят много по-добре езика на чувствата, за децата това все още е мъгла, в която не са се научили да бродят. Те много често не успяват да изразят тревожността си с думи и тя се проявява навън най-вече чрез символичния език на тялото и случайно подхвърлени реплики.
Кои са детските реплики, които символично са вик за помощ?
„Боли ме корем/ Иде ми да повърна“
Когато детето преживява силна тревожност, това може да се прояви в позиви за гадене и повръщане. При стресовата реакция „борба или бягство“ цялата кръв отива към крайниците. Така тялото ги подготвя за евентуално бягство (активиране на краката) или борба (активиране на ръцете). Храносмилането се забавя, за да се спести енергия и да се използва за самозащита. Неслучайно един от сигналите за висока тревожност са стомашните проблеми. Когато стомахът е слабо активен може да се появи подуване след хранене и болка в корема. А понякога и позиви за повръщане. Може би си мислите, че детето просто е хванало вирус или иска да пропусне училище, но помислете за причината, която стои зад симптома. Какво преживява то напоследък? Може би трябва да се адаптира към нови обстоятелства или се чувства заплашено от фактор в средата? Чуйте този вик за помощ и помогнете на детето си да се ориентира в собствените си чувства.
„Не съм гладен/а“
Когато храносмилането се забави, за да спести енергия за инстинктивната реакция „борба или бягство“, нуждата на детето от храна също намалява. Загубата на апетит може да бъде временно или по-продължително състояние в зависимост от степента на стрес, която детето преживява. В момента, в който тревожността намалее, а детето се успокои, апетитът му ще възстанови нормалните си нива. Нека бъдем осъзнати за рязката загуба на апетит при децата, защото това е една от тези реплики, които ни казват – „помогни ми, нещо се случва, но не мога да се справя сам/а“.
„Пишка ми се … отново“
Под въздействие на стресовата реакция всички ние освобождаваме неврохимикали, които могат да причинят честа нужда да ходим до тоалетната. Не случайно, когато сме изключително уплашени, можем съвсем несъзнавано да се изпуснем по малка нужда. Ако забележите, че детето ви ходи твърде често до тоалетната или се изпуска нощем, докато спи – това е един от сигурните знаци, че преживява силна тревога. Тялото говори повече от хиляди думи. Каквото и да преживява детето, консултирайте се с детски психолог или потърсете арт терапевт, който ще помогне на детето ви да се научи да изразява емоциите си с помощта на експресивното изкуство и играта.
Очаквайте продължение на статията…
