В днешно време всеки от нас е пристрастен към телефона си и това се счита за напълно нормално. Когато пътуваме с метрото или чакаме автобуса, когато искаме да избягаме от определена ситуация или просто по навик – смартфонът е нещо като „спасителна жилетка“, която ни държи на повърхността на живота. Всяка златна монета има две страни. Така колкото ни дават мобилните ни бижута, толкова и ни отнемат. Дават ни забавление, ориентация, лесна връзка с другите, но ни отнемат от времето, в което просто да усещаме живота и момента такъв, какъвто се случва точно сега. Не е малко, нали?
Смартфон с две лица
Нека бъдем осъзнати за времето, което прекарваме с телефона си и енергията, която отдаваме на това любимо занимание. Осъзнайте кога посягате към телефона си. Може би, когато ви е скучно или досадно. Или просто искате да запълните всяка свободна минута с визуални стимули, защото ви е трудно да се отпуснете и да не правите нищо. Осъзнайте вътрешния импулс, сходен с всяко пристрастяване, което ви кара да държите телефона си в ръка постоянно. Сякаш ще изпуснете нещо много важно, но без да искате изпускате най-важното нещо, което се изплъзва от ръцете ви като пясък – самият живот.
Приемаме, също така, че социалните мрежи ни дават лесен начин да се свържем с другите хора, но всъщност се получава обратният ефект. Общуването и връзките искат усилия и енергия, а социалните мрежи ни направиха мързеливи. Заменяме реалното общуване очи в очи със съобщения, снимки, емотикони. Истината е, че не ни се занимава да положим усилието наистина да се видим с приятелите си.
В чата е лесно. Но в същото време това застрашава връзките ни и увеличава риска от депресия, самота и усещане за изолираност. Какво можем да направим? Оставете телефона си вкъщи и се вижте с някого. Вместо да го питате какво прави в чата изпийте едно кафе в парка заедно – като в доброто старо време…
