Нека започнем така – гневът е енергия, а енергията не е нито добра, нито лоша. Така както ръката ни не е нито добра, нито лоша, а просто изпълнява своята функция за нас, така и гневът има своята функция. Той мобилизира силите ни, за да ни помогне да защитим себе си, принципите си, нуждите си, хората, които обичаме. Гневът се превръща в нещо негативно, когато не си позволяваме да го изразяваме. Тогава се натрупва и създава голямо налягане. Представете си един балон, който само се надува и надува. В някакъв момент просто ще се спука, където най-малко очакваме. Така е и с гнева. Когато не си позволяваме да го изпитваме, балонът се превръща в агресия и се пука, рано или късно.
Тогава си казваме „ето, знаех си, че гневът е нещо лошо“, а всъщност той не е нито добър, нито лош. Просто нашата представа за него е изкривена и това ни завърта в омагьосан кръг. Когато не си позволяваме да изразяваме гнева, той се превръща в „изкривен“ гняв или в агресия. Тя може да бъде явна, но може да бъде и скрита или пасивна. Тъй като явните прояви на гняв се санкционират в обществото, много хора стават „жертва“ а невидимата страна на агресията – нейната пасивна форма.
Как да разпознаем „невидимата“ страна на гнева у нас самите?
Не говорим директно
Ако не можем директно да изразим това, което мислим, а „носим вода от девет кладенеца“ всеки път, когато искаме да изкажем мнението си, вероятността да сме пасивно агресивни е голяма. И обратното, ако започнем да се изразяваме директно пасивната енергия просто изчезва, защото няма какво да блокира енергията на гнева и тя се изтича свободно.
Обичаме да коментираме
Нека направим разлика между споделянето на мнение и коментар. Мнението е лично и е свързано с вашите собствени усещания, докато коментарът съдържа оценка, квалификация и често … осъждане. Ако обичате да коментирате хора, събития и нещата от живота и да ги вкарвате в шаблоните на доброто и лошото, вероятността да сте пасивно-агресивни нараства. Всъщност пасивната агресия се подхранва именно от оценката и осъждането.
Използваме мълчанието като оръжие
Мълчанието е една от най-болезнените форми на отхвърляне и пасивна агресия, която вероятно всеки от нас някога е преживявал. Сякаш има стена пред нас, която не можем да преминем каквото и да правим. Как да се справим? Първо, нека осъзнаем, че човекът срещу нас се чувства в безизходица и не знае други начини, чрез които да защити себе си. Най-добрият начин да се справим е като кажем как се чувстваме от пренебрежителното мълчание и да му дадем пространство, в което той сам да свали защитите си.
Отлагане
Много често, когато сме сърдити, но не можем да изразим гнева си по градивен начин и да защитим нуждите си, решаваме да си го „върнем“. Като отлагаме. Може да отлагаме да си свършим работата в офиса или да се бавим, когато приятелят ни ни чака в колата, за да отидем на кино. Формите а отлагане са безброй, но означават едно и също – агресия, която няма смелостта да се изрази като справедлив гняв на отстояване на себе си.
