Легендарният независим музикален лейбъл 4AD отбеляза 35 години от първото си издание.
През 1979 г. двама приятели, Peter Kent и Ivo Watts-Russel, работещи в британската звукозаписна компания Beggars Banquet стартират отделен магазин и лейбъл, наречен Axis. Скоро обаче се оказва, че не могат да използват това име, защото вече е заето от друг музикален лейбъл. Сега мнозина казват, че по-добре от това не би могло да стане.
Двамата започват да търсят на ново име. Намират го в една от листовките, които са отпечатали, за да промотират новите си издания. В нея дизайнерът си играел с думите и с типографията, за да изрази едновременно идеята за новата година и за движението напред:
1980 FORWARD
1980 FWD
1984 AD
4AD
Гледайки листовката, Ivo предложил името 4AD и Peter моментално го приел. 35 години по-късно то е символ на един от най-емблематичните независими лейбъли в Обединеното кралство.
Музикалните компании, които са имали толкова голямо влияние върху ъндърграунд музиката колкото 4AD се броят на пръстите на едната ръка. …Sub Pop, Matador, Warp, след това става малко по-трудно. От най-ранните си пост-пънк и готик издания до експериментални съвременни творци като Gang Gang Dance и разнообразни очарователни съкровища между тях като Le Mystere des Voix Bulgares и Rema-Rema (на чиято обложка за първи път се появява логото, което познаваме днес), на 4AD винаги може да се разчита за прогресивна и интересна музика.
Много от песните, издадени от 4AD през годините се превръщат в знакови за стилове от готик до дрийм-поп и от трип-хоп до арт-поп. Предлагаме ви един бърз полет през дългата и славна история на лейбъла:
Bauhaus – Dark Entries (1980)
Когато говорим за 4AD, първо се сещаме за най-продаваните им артисти (Pixies, The Breeders, Dead Can Dance) или най-открояващата се естетика в историята на лейбъла (дрийм-поп, даркуейв). Така че си заслужава да отбележим факта, че първото им издание всъщност е много по-интензивен и зареден гот-пънк сингъл от британските крале на тъмнината в началото на 80-те години: Bauhaus.
Dark Entries на пръв поглед е пълна противоположност на дебютния сингъл на групата, Bela Lugosi’s Dead. Тя е кратка и бърза, и дори няма припев, но е също така маниакална. Доста вълнуващо начало за лейбъла, който през следващите 35 години ще се превърне в синоним за новаторство.
Cocteau Twins – The Spangle Maker (1984)
The Spangle Maker е първия издаден запис на шотландската пост-пънк група Cocteau Twins с новия им басист. Тази песен увлича с притегателна трансова музика, изтъкана от натрапчиви китари, дълбок бас и пулсиращи барабани.
Вокалите на Elizabeth Fraser се реят на този ефирен фон, сякаш напяват заклинания на тайнствен неразбираем език. Песента показва развитие на стила на групата в ново направление и е аплодирана от критиката и обичана от феновете.
This Mortal Coil – Song to the Siren (1984)
This Mortal Coil, групата на основателя на 4AD Ivo Watts-Russell, е една непрекъснато променяща се формация. Нови участници, инструменталисти и вокалисти, пристигат и си тръгват с всяко ново издание на проекта.
It’ll End in Tears, може би най-известният албум на This Mortal Coil, е построен около голям брой зашеметяващо изпълнени кавъри. Един от тях е тази спираща дъха балада на Tim Buckley, изпята от Elizabeth Fraser от Cocteau Twins. Няма да е преувеличено, ако го наречем едно от най-сърцераздирателните и красиви издания в целия каталог на 4AD.
Pixies – Monkey Gone to Heaven (1989)
Да посочиш любимата си песен на Pixies – да не говорим пък за най-добрата, е трудно, дори невъзможно. Почти всичко от първия период на групата е задължително да се чуе.
Monkey Gone to Heaven е събрала в трите си минути всички неща, които правят Pixies велики. Едновременно гръмките, мелодични и звънливи китари, въздушните вокали на Kim Deal и странната, библейски обсебена поезия на Black Francis, говореща за унищожаването на океана и за това, че човек е объркал мястото си във вселената…
Dead Can Dance – The Carnival Is Over (1992)
Безспорно в музиката на Dead Can Dance има много тъмнина. Но има и много красота, както в нежно романтичната The Carnival Is Over, издадена като сингъл през 1992. Тя е също така меланхолична като дълбините на неокласическия дарк уейв на Brendan Perry и Lisa Gerrard, но носи и едно усещане за чудо, магия и възвишеност в сложното си синтезирано подреждане.
Известния музикален журналист Jeff Terich казва, че това е мелодия, на която да улавяш снежинки с езика си…
The Breeders – Cannonball (1993)
И наградата за „Най-разпознаваем бас риф“ отива при …
Ако не сте живели на друга планета със сигурност познавате добре не само рифа, но и клипа на Cannonball, режисиран от Kim Gordon и Spike Jonze, който доминираше MTV по това време.
Албумът Last Splash е доказателство, че този динамичен квартет е нещо повече от страничен проект, отделил се от Pixies и Throwing Muses. Взривния му алтернативен рок е заявка за най-горното място на афиша и превзема класациите със звукови експлозии доближаващи се до грънджа.
GusGus – Polyesterday (1997)
Исландската група GusGus се появява през 90-те години. Тя прави впечатление със странната си обсебеност от Исус, около дузината различни членове и многото фънк семпли. Някъде между биг бийта и трип-хопа техният сингъл от 1997 Polyesterday започва като кратко трептене на ефирна мъгла, в която изплуват гразиозна закачлива бас линия и разкършващ ритъм. Те му осигуриха място във всички многобройни електро компилации, които бяха издадени в голямата електро треска от края на 90-те години.
Thievery Corporation – Lebanese Blonde (1998)
Преди имена като Ninja Tune и Six Degrees да завладеят пейзажа на трип-хопа и въобще цялата релаксираща електронна музика и преди да основат своя собствен лейбъл ESL Music, Thievery Corporation издават тази бавна трансова класика като самостоятелен сингъл.
Тя се разпростира безкрайно в пространството, чертаеща тайнствени символи с цитра, рог и флейта. През тях се провира гласът на джаз певицата и музикален професор Pam Bricker, пеещ за пътешествия в димната мъгла на стратосферата…
Песента е включена в албума Mirror Conspiracy, а след това и в саундтрака на филма Garden State.
Twin Shadow – Five Seconds (2012)
Когато отива във 4AD през 2012, Twin Shadow вече има един издаден албум. Някои казват, че за младия артист, който определено изглежда способен на големи дела, преместването от един инди-лейбъл в друг точно в този момент не е най-правилния ход… От друга страна 4AD вече има немалко хит сингли, златни плочи и легендарно портфолио
Във Five Seconds вече познатото умение на Twin Shadow да пише впечатляващи песни е подкрепено от по-високобюджетна продукция и резултатът е налице.
Grimes – Oblivion (2012)
Включена в третия албум на феноменалната Grimes, Oblivion се превръща в един от най-големите ѝ завладяващо танцувални хитове. Тя е избрана за „Най-добра песен на 2012” от самите Pitchfork https://pitchfork.com/, които освен това я обявяват за „Най-добра песен на десетилетието” през 2014. Списание NME http://nme.com/ я включва в списъка на 500 Най-велики песни на всички времена!
Клипът е режисиран от Grimes и Emily Kai Bock с нищожен бюджет. В главната роля е пак младата канадка, която с вид и глас като фея от анимационен филм пее за тежки теми като агресията и сексуалното насилие.
А ето и най-новата песен, издадена от 4AD днес:
The Breeders – Nervous Mary (2018)
Тя е флагмана на албума All Nerve, който ще излезе на 2 март 2018 г. Той е първият за The Breeders от десетилетие. Нямаме търпение да го чуем!
