Национален парк Ергаки е перла, скрита през девет планини в десета, която мами пътешествениците да поемат към тайнствения Сибир.
Сибир е име, което за повечето хора не навява асоциации за гостоприемна и привлекателна туристическа дестинация. Това обаче е заблуда. Вече сме ви разказвали за някои от неподозираните чудеса, които крият далечните сибирски земи.
Едно такова девствено кътче от нашата планета е Национален парк Ергаки. Той обхваща планинската верига Западни Саяни в Южен Сибир, на границата на Русия и Монголия. Тяхната характерна линия се забелязва от сто километра от долините на север.
Снимка: Николай Степанов – собственная работа, CC BY-SA 3.0
Изглед към Ергаки от площадка за наблюдение. В центъра се вижда връх Звездни.
Тези планини като декор ни пренасят в приказен лабиринт от масиви и зъбери, които ледниците са гравирали, търсейки път навън. Вископланинският релеф от центъра преминава към периферията в отделно разположени планини и хребети с по-гладки очертания от тези по възвишенията.
Отделни планински върхове имат причудливи форми и собствени имена: Звездния, Драконовия зъб, Птицата, Параболата, Младежкия, Огледалния и какви ли още не! Казват, че от характерната форма на Звездни – най-високият връх в Ергаки, отдалече приличащ на палец, произлиза и названието на парка.
Снимка: Andrey Sekretenko – собственная работа, CC BY 2.5
Легендата разказва, че върховете на Ергаки са пръстите на Батир – местен човек, разгневил боговете с поведението си. Боговете го изпратили в подземния свят, но той се опитал да се върне обратно. В мига, в който се показали над земята, пръстите му се вкаменили и се превърнали в планински чукари.
Множество езера с ледников произход придават на Ергаки неповторим облик. Най-известни от тях са Буйбинските езера, Мраморното, Златното, езерото на Планинските духове, а най-големи – Голямото Буйбинско, Голямото Безрибно и Светлото.
Снимка: Сергей Мамаев – собственная работа, CC BY 3.0
Национален парк Ергаки: Езерото на Планинските духове
Емблема на Национален парк Ергаки е кабаргата – сибирския мускусен елен, изобразяван на фона на планински върхове.
Смятан за символ на прераждането, той е нежно и красиво животно, с леко причудлив вид като излязло от някоя приказка. Вместо с рога, мъжките се борят за вниманието на женските с дългите си извити резци, а непропорционално дългите му задни крайници му придават силуета на кенгуру.
Снимка: Николай Усик / http://paradoxusik.livejournal.com/ – Own work, CC BY-SA 3.0
За съжаление той е обект на ловци и бракониери заради мускусните си жлези, високо ценени в парфюмерийната промишленост. Броят му е силно намалял и е включен в Световната Червена книга като уязвим вид.
Макар и не много често, тук можете да срещнете и мечка, която по правило предпочита да избягва шумните туристи.
Всяка година хиляди посетители идват в Ергаки, за да се наслаждават на непокътнатата природа, на покритите с цветя поляни и кристално чистите езера в долините, да се възхищават на внушителните върхове, зашеметяващи скални образувания и широки панорами.
Компактният район на парка е събрал най-разнообразни пейзажи и предлага възможности за туризъм, трекинг, катерене, сноуборд, ски бягане и алпийски ски. Много хора идват тук в търсене на хармония и спокойствие.
До парка се стига по федералната магистрала P257 „Енисей“, разстоянието от Абакан до рецепцията на парка е около 200 км.
Полет с дрон над Ергаки, юли 2017
Климатът на планините е сравняван с калейдоскоп, съставен от безброй отделни части, непрекъснато променящи се във времето и пространството. На кратки разстояния ще срещнете големи контрасти в резултат на разнообразната топография и силно променливата природа на въздушните потоци в системата.
Посетителите трябва да помнят, че планинското време е много променливо и може да е различно от една долина до друга. Съществуват и големи разлики между температурите през деня и нощта. Затова винаги разполагайте с широка гама от опции за облекло, така че да можете да реагирате на проментие. Не забравяйте да си носите топло яке и дъждобран дори през лятото.
Снимка: Shargin (Творогов А.Е.) – собственная работа, CC BY-SA 4.0
Най-доброто време за пътуване в Ергаки е от средата на юни до края на септември.
Зимата тук започва в края на октомври и продължава около 6 месеца. Декември, януари и февруари са най-студените месеци с температури, които могат да паднат до -40°С.
Лятото в планините е кратко и дъждовно. Юли е най-топлият месец със средна температура от 16°С – идеално за тези, които не обичат жегите. Дневните температури често достигат 25°С, а понякога дори 30°C в по-ниските части на парка. Нощите обикновено са хладни и температурите могат да паднат под замръзване при по-високи височини. Въпреки че юли и началото на август са най-сухите и топли от годината, лятото може да бъде мокро и хладно като цяло. Вероятността от ежедневни дъждове е висока, а често следобед може да очаквате и кратка гръмотевична буря.
Снимка: Николай Степанов – собственная работа, CC BY-SA 3.0
Планинският масив Спящите Саяни
Паркът целогодишно предлага на посетителите традиционни хижи с руски бани и различно ниво на лукс. През лятото можете да отседнете и в някой от планинските къмпинги „Свободен вятър” или „Перлата на Саяна”. Те предлагат VIP палатки с отопление, както и безценната възможност да се насладите на романтиката на лагерния огън в тази фантастична обстановка.
Пътешествието в Ергаки ще ви вдъхнови да направите впечатляващи снимки и ще ви остави с незабравими впечатления.
Снимка: Stardancer, Public Domain
Висящата скала в Западни Ергаки
Снимка: Shargin (Творогов А.Е.) – собственная работа, CC BY-SA 4.0
Снимка: Dmitry Mikhirev – собственная работа, CC BY-SA 4.0
Проходът Птица
Снимка: Игорь Шпиленок – http://shpilenok.livejournal.com/193321.html, CC BY-SA 3.0