Всеки знае, че разходките из природата са едно от най-полезните неща за нашето психическо здраве. Връзката с природата ни кара да отпускаме и изчистваме съзнанието и белите си дробове. Но в забързания градски живот такава връзка се осъществява трудно.
Все повече проучвания обаче показват, че почти всякакъв вид зелено пространство – от пешеходни пътеки и футболни игрищa, до градски паркове – може да ни направи по-щастливи и да стимулира психическото ни здраве, стига да има няколко ключови качества, съобщава Time.
Градски антрополози, социолози и психолози установят с абсолютна сигурност голямата връзка между нашето добро настроение през деня и зелените зони в местата, където живеем и работим. Оказва се обаче, че не количеството е важно, а качеството. Например, добре поддържана градинка с изкуствено езерце, достолепни дървета и градини с цветя, ще ни донесе много повече настроение, от колкото запустял буренясал парцел със земя, твърди проучване от американския журнала „Публично здраве“.
В друго неотдавнашно проучване група от изследователи в Холандия откри, че хората, които мислят за местните си зелени площи като за по-достъпни и използваеми, се чувстват по-доволни от квартала си, независимо от размера на зеленото пространство, с което разполагат. Колкото по-висококачествени са зелените зони за тези хора, толкова по-щастливи и доволни се чувстват те от квартала си.
Но какво прави зеленото пространство висококачествено и здравословно? Някои проучвания са свързани със специфични видове зелени площи. Доказано е, че широколистни гори, паркове с езерца, фонтани и реки, както и райони със значително биоразнообразие, са онези, които са най-предпочитани от гражданите.
Хората могат да изпитат ползите от зелените пространства по уникални начини. Много изследвания предполагат, че ние имаме еволюционна връзка с природата или че се радваме на зелени площи, защото те ни напомнят за детския опит
Според други проучване пък, проведени в Англия, най-важна е функционалността на зелените паркове. Те трябва да са социално място, където хората да се виждат с приятели. Нужно е да бъдат облагородени, пълни с хубави атракции (не селски панаири, а игрища, места за барбекю, зоокътове и т.н.) и добре поддържани.
В противен случай те постигат точно обратното, изтъкват изследователите.
Ако парковете са мръсни, неосветени, с боклуци, алкохолици, изсъхнали дървета и пълни с бурени обаче – хората се чувстват дори още по-нещастни. Дали тези фактори ви напомнят за нещо? Защото на нас за 90% от градските и кварталните градини и паркове в България. Тези изследвания ни показват за пореден път колко са важни малките зелени кътчета в градската среда. Когато те са красиви и поддържани – ние сме щастливи. Ако са занемарени – не сме.
Ето как корупцията, мърлявостта и собственото ни нехание към местата, в които живеем, ни правят нещастни. Всеки, който е пътувал в развитите европейски страни, знае колко огромни, прекрасни и смайващо подредени са големите градски паркове там. Но не само това – как всеки квартал и дори блок има свои малки и големи китни и съвестно поддържани и от общината, и от гражданите, градинки. Затова следващия път, когато се зачудите защо сме нещастни ние българите, сравнено с нашите западни съседи, замислете се над това. Може да ви се струва малко и незначително, но именно малките камъни обръщат колата. А все от някъде трябва да се започне.
