Семейството е най-важното нещо в нашия живот. Така поне говори хиляди години развитие на човешката еволюция. Но дали тази максима е валидна винаги? Според проучване, публикувано в реномираният американски журнал Personal Relationships – не. Ние също бяхме изненадани и дори след като прочетохме публикацията сме с повдигната вежда. Нека все пак обаче видим какво твърдят данните и резултатите от проучването.
Според изследванията на експертите психолози поддържането на приятелски връзки в напреднала възраст предразполага благополучието повече, отколкото силните семейни връзки. Новият документ изследва резултатите от две проучвания за взаимоотношенията. В първото, в която участват повече от 270 000 души в почти 100 страни, авторът Уилям Чопик установява, че както семейните, така и приятелските взаимоотношения са свързани с по-добро здраве и щастие като цяло. Но в напреднала възраст приятелските отношения давали по-голямо чувство за удовлетвореност.
„Стартирах това изследване със силно предубеждение за ролята на приятелството“, твърди Уилям Чопик, асистент по психология в Мичиганския държавен институт, пред TIME. „Останах обаче изненадан, че в много отношение приятелските връзки имат подобен ефект като семейните, а в други – дори ги надминават“, казва той. Друго проучване, което Чопик анлизира, обхваща 7500 възрастни души в САЩ. От него той разбира, че не само е важно човек да има приятели, но и колко качествени са тези взаимоотношения.
Когато хората твърдят, че приятелите им са източник на напрежение, те били по-склонни да страдат от сериозни хронични заболявания. Когато приятелите им давали подкрепа, хората били по-здрави и по-щастливи.
„Когато се замислите – нищо от това не е особено изненадващо“, казва Чопик. „В крайна сметка, за разлика от нашето семейство, ние можем да изберем нашите приятели. Няколко проучвания показват, че ние често се наслаждаваме на времето си с приятели повече, отколкото със семейството. Ние правим приятни неща с приятелите си, докато семейни срещи често са сериозни или може би малко монотонни.“, казва Чопик.
Ползите от близките приятели също могат да бъдат по-силни за по-възрастните хора, защото до този момент тези приятелства са изпитали времето. „Вие сте държали тези хора наоколо, защото те са ви направили щастлив или поне са допринесли за вашето благополучие по някакъв начин“, казва Чопик. „През целия ни живот ние оставяме по-повърхностните приятелства да избледняват, но запазваме наистина важните“, казва учения.
Според него силата на приятелството за физическо и психическо здраве често се пренебрегва в изследванията – особено при възрастните хора, където отношенията със съпрузите и децата често се считат за по-важни.
Защо не и двете?
И макар да е вярно, че членовете на семейството често са хората, които предоставят грижи за възрастните хора, той казва, че това може да създаде и чувство за задължение. Тези взаимоотношения са със сигурност полезни и често жизненоважни, добавя Чопик. Но те може и да не дават толкова радост, колкото тези, които дават дългогодишните приятелства. Разбира се, някои хора могат да споделят силни приятелства с техните братя и сестри, съпрузи, деца и други членове на семейството – и това е положително, казва и той. „Общата точка е, че колкото повече подкрепа, толкова по-положителни взаимодействия, толкова по-добре. Важното е да имате хора, на които да разчитате, както за добрите, така и за лошите моменти.“, завършва Чопик.
Във всичко това ние виждаме само един проблем. Крайно несъгласни сме, че ние не избираме семейството си, най-вече като по-възрастни. Дори напротив. Кой избира партньора в живота си, освен ако не ние самите? Кой възпитава децата си и внуците си, ако не ние самите? Въобще – в това проучване виждаме твърде много пробойни.
Да, семейните отношения са по-трудни и комплексни – там има проблеми, драми, трагедии, спадове. Приятелствата пък са пълни с много повече приятни моменти, защото те са точно това – изкарване на времето приятно. И семейството, и приятелите са важни. Но едното често може да и другото.
