Изслушването с емпатия безспорно е най-важната част от процеса на общуване. Слушането е това, което ни дава нещо отвън. Само ако притихнем, за да чуем ще получим. Говорейки ние всъщност говорим това, което вече знаем и пропускаме да изпълним комуникацията с по-дълбок смисъл и разбиране. Слушането, също така, е и тази част, която често пропускаме в желанието си да сме прави, да покажем, че сме информирани или знаем решението на всеки проблем.
Много от нас могат да се похвалят с добри умения за изразяване и не толкова добри компетенции за слушане. Защо това е така? Защото обществото е такова – конкурентно, обичащо да е на показ, да побеждава, да печели битки и да бъде на върха. С други думи, живеейки в една култура на надпреварата и егоцентризма, не е учудващо, че забравихме да се изслушваме с емпатия и разбиране.
Всъщност всяка комуникация има две страни, а понякога и повече. Много е важно да умеем да отваряме пространство в собствения си ум за думите на другите хора, както и те да отварят пространство за нашите. Не победата е важна, когато става дума за човешки отношения, а взаимността. И това дали я има или я няма… Как да станем по-добри слушатели да проявяваме повече емпатия в общуването си с другите?
Отворете съзнанието си за другия
Когато говорите с някого, просто бъдете там за него. Оставете всички странични мисли на заден план, оставете предубежденията и критиката. Присъствайте и отворете сетивата си за това, което другия ви казва. Това е много специален момент на споделяне, затова вникнете в редовете на думите и усетете дори и премълчаното.
Рефлектирайте историята
Няма по-добър израз на емпатия от това да сме слушали внимателно и също толкова нежно да върнем какво сме разбрали под формата на рефлексия или обратна връзка. Понякога това е изключително полезно за другия човек, а именно да чуе историята си през нашето разбиране. Но най-вече, това ще ни помогне да наместим един общ фокус на разбиране и ще създаде усещане за доверие. Можете да започнете с: „Ако правилно съм те разбрал…“ и след това добавете начинът, по който сте чули споделеното. Самият факт, че сте слушали внимателно и че проявявате интерес към историята на другия човек е достатъчно, за да се почувства той разбран, приет, валидизиран.
Но рефлектирайте и чувствата зад нея
Това е най-важната част. Никой не разказва история, която няма междуредие. И именно в междуредието са скрити чувствата, които имат нужда от това някой да ги види. Можем да направим това като видим и разпознаем емоцията и след това я върнем на другия по подходящи начин. Например, „Когато разказваш това сякаш много се натъжаваш/ядосваш/…“ Това ще помогне на другия да се свърже не само с историята си по друг начин, но и със собствените си чувства, които може дори и да не осъзнава.
Най-важното, слушайте с любов. Любовта ни кара да бъдем разбиращи, търпеливи, състрадателни, емпатични, загрижени за другите. И именно тя е основата на добрите взаимоотношения. Затова нека слушаме с любов и със сигурност емпатията ни ще бъде като безмълвна прегръдка, която лекува…
