Без съмнение амeриканската космическа програма НАСА е сред най-успешните проекти на цялото човечество. Подобно на всеки друг успешен проект, така и НАСА е пример за перфектна колаборация между мъже и жени, хора от всякакви възрасти и националности. Решихме да се спрем на три велики жени, които са част от ранните екипи на НАСА, и без които успехът на космическата програма на Съединените щати не би бил възможен.
Имената на трите велики дами са Катрин Джонсън, Дороти Вон и Мери Джаксън. Освен че и трите са изключително успешни и развити в научната сфера, всички те са афроамериканки, които работят в Изследователския център Ленгли в Хамптън, щата Вирджиния, като част от екипа на West Area Computers.
Подобно на останалите професионалисти, които принадлежали към това звено, те трябвало да работят, да се хранят и да използват бани, които са били отделени от тези, които белите им колеги използвали. работните им места били обозначени като „Colored Computers“.
Катрин Джонсън
В случай, че сте пропуснали през годините да се докоснете до историята на Катрин Джонсън, тя е била един от най-блестящите математици в НАСА през първите години на съществуването на агенцията. През 1953 г. ѝ е предложена работа и тя се присъединява към един от първите екип на NASA в екипа West Area Computers, където буквално e работила като „компютър“, анализирайки и предлагайки решения за проблеми като подобряването на представянето и облекчаването на натиска върху самолетите, предизвикан от поривите на вятъра.
Екипът ѝ се е състоял от стотици други жени математици, които се присъединяват към звеното по време на Втората световна война, с цел да започнат кариера в аеронавтиката, след края на военния конфликт. Макар че Джонсън била посъветвана да не преследва подобна кариера и да не таи излишни надежди, тя била решен да се развива в тази насока.
През 1958 г., след като най-накрая в НАСА, поне на хартия, били изоставени идеите за сегрегация и разделения, спрямо цвета на кожата, тя е преназначена в друг отдел, който ѝ позволявал да бъде част от много по-важни мисии, в които тя имала възможност да демонстрира пълния си потенциал.
Катрин работи върху проекта Меркурий – първата американска програма за космически полети, които включват участието на хора. Програмата съществува от 1958 до 1963 г. Конкретно тя създава сложно уравнение, с което решава проблема със забавянето на космическата капсула, което и позволява безопасното излитане и кацане на капсулата в определена, математически изчислена, точка. Катрин Джонсън изчислява траекториите или спешните завръщания на земята на няколко полета, извършени в рамките на проекта Меркурий. Благодарение на изчислителните си способности, тя придобива репутация като един от най-точните и умели математици в НАСА.
Нейният категоричен успех я печели още повече уважение в научните среди и тя се превръща в част от още по-важни мисии. Катрин Джонсън изчисли траекторията за полета на Аполо 11 до Луната през 1969 г., а в рамките на следващата година тя работи и по една от най-известните мисии в историята на човечеството – Аполо 13. След като полетът претърпява авария съществува реален риск астронавтите на борда никога да не се завърнат на Земята, изчисленията ѝ помогат на екипа да направи обиколка около Луната и безопасно да се завърне на Земята.
В следващите години на кариерата си, Катрин продължи да работи по програмата Space Shuttle , както и върху плановете за мисия до Марс – първоначално с роботи, а в бъдеще и с хора на борда. Ако не бяха изчисленията на тази феноменална жена, много от мисиите на НАСА щяха да се провалят или да не постигнат блестящия си успех.
Дороти Вон
Когато Катрин Джонсън пристигна в екипа West Area Computers в НАСА, нейният началник е била друга интелигентна и изключителна жена – Дороти Вон. Тя е част от специализиран отдел още от 1949 г. , когато е назначен за негов ръководител. Тя е била първия чернокож супервъзйър в НАСА (или NACA, както се е наричала организация в онези години), където работи много години, преди да бъде повишена до толкова висока позиция.
След като научава, че нейният екип може да бъде заменен с инсталирането на новите и впечатляващи към онзи миг компютри IBM 7090, предназначени за „широкомащабни научни и технологични приложения“, Дороти се самообучава на програмния език на Fortran. Самата тя е очаквала, че езикът ще бъде поискан от пазара през следващите години и решава да помогне на другите жени в отдела, започвайки да им преподава нужните за всеки професионалист в бъдещото елементи. Не е съществувал нито един друг човек, който да е бил способен да подготви West Area Computers за такъв преход. Дороти Вон винаги е била посветена на своя екип и винаги е била ангажирана да открива възможности за развитие на служителите в него. Такъв беше случаят, когато тя е назначена в екипа на IBM, след като единствено тя успява да поправи компютър на IBM, докато инженерите на самата компания не успяват да го направят.
Тя обаче приема задачата, едва след като всички жени от нейното звено са допуснати да се присъединят и да помогнат по отношение на тежките и сложни задачи.
По време на кариерата си в Лангли, Вон успява да отгледа четири деца, ходейки на работа винаги, чрез обществен транспорт. Докато работи по множество проекти на НАСА, които са сред локомотивите на „Космическата надпревара“, тя многократно отбелязва, че се е чувствала като на „острието на нещо много вълнуващо“. Що се отнася до това, че по това време била сред малцината афроамериканци в държавната администрация и научните среди, тя отбеляза: „Промених това, което можех да променя, а това което не можех го надживях.“
Мери Джаксън
Последна по отношение на годината на постъпване, но не по значимост на работата, в НАСА постъпва и Мери Джаксън, която се включва в West Area Computers през 1953 г. Тя е поканена да работи по проект, който е имал целта да разучи възможностите за създаване на Тунел за свръхзвуков натиск. Идеята за проекта бил да се изучава модела на потенциални сили, които да генерират ветрове с почти двойно по-голяма скорост от тази на звука.
Мери работи под ръководството на инженер Казимир Царнецки, който я насърчава да получи необходимото допълнително образование, за да може да бъде повишена до инженер в НАСА.
Джаксън е трябвало да взима допълнителни уроци и курсове по висша математика и физика, които са били достъпни в програмата за вечерно образования, провеждана от Университета във Вирджиния. Отначало ѝ било отказано да се включи в програмата, поради цвета на кожата си, но Джексън не се отказва да преследва мечтата си и подава специална молба, подкрепена с петиция до кмета и градския съвет на Хамптън, който след дълга дискусия ѝ позволява да присъства на тези курсове.
Тя се включи в програма на НАСА, след като преминава през серия от курсове и през 1958 г. е повишена до аерокосмически инженер. Мери Джаксън става първата чернокожа жена-инженер в НАСА. Тя анализира данните от експериментите в аеродинамичния тунел и експериментите на летателни полети в реалния свят. Целта ѝ е да се разбере въздушният поток и работата, която тя върши е с огромно значение, което поставя основните на скоростната революционна модернизация на американските самолети.
Всяка от тези три жени се е откроявала със своите знания, умения, интелект и страст и е била пионер в сферата на науката и космонавтиката. Те са били и продължават да бъдат пример за жени и други малцинства, които все още представляват малък процент от работниците в науката, макар и техният брой непрестанно да се увеличава. Ако бяха съществували Катрин Джонсън, Дороти Вон и Мери Джаксън, историята на НАСА вероятно щеше да звучи много по-различно от това, което се е случило.
Техните истории стават по-популярни, след като авторът Марго Лий Шетърли публикува биография за тях, а Twentieth Century Fox създаде филм, базиран на на книгата през 2016 г. Филмът „Скрити фигури“ беше класиран от множество критици като един от десетте най-добри филма през 2016 г., а историите на Катрин Джонсън, Дороти Вон и Мери Джаксън ще останат завинаги като едни от най-вдъхновяващите, интересни и вълнуващи истории в света, особено в контекста на модерността и активното включване на жените в обществения, професионален и научен живот.
