Ние всички сме хора. И като такива имаме своите страхове. Понякога различни, понякога досущ същите. Страхът от отхвърляне е един от тях. И докато отхвърлянето се възприема повече в негативни характеристики, например, че не сме желани, обичани, ценени, то е нещо повече от това. Нека не забравяме, че за да сме тук в този свят е трябвало матката на нашата майка да ни отхвърли – буквално да ни изхвърли вън от топлата утроба в студената реалност. За да се учим как да бъдем хора.
Това е една от първите ни травми, без която обаче нямаше да сме тук и да четем тези редове. Отхвърлянето е нещо неизбежно в нашия свят. И както всяка монета, то има две страни – отрицателна, но и положителна. Отхвърлянето понякога означава трансформация, растеж, нов живот. Самото ни раждане е доказателство за това. Да се страхуваме от отхвърляне е като да се страхуваме от самия живот и упорито да отказваме да го приемем в неговата цялост и непрестанна промяна.
Но каквото и да си говорим страхът от отхвърляне е истински
Той причинява огромна болка в нас и често ни блокира да продължим напред. Тялото ни се сковава в страх, че отново ще бъдем „изхвърлени”. Че отново ще трябва да започваме наново – с цялата болка, която новото начало предизвиква. Н нека не подценяваме фактите – отхвърлянето носи своите ползи. Независимо дали нашите илюзии, мечти и въжделения ще се осъществят, единственото, което можем да направим е да опитаме.
Както с всеки страх ние можем да се справим с него само когато го конфронтираме. Когато му се опълчим. Когато открито заявим, че няма да се поддаваме на скритата му блокада. Всеки един път, в който се осмелите да се опълчите на страха си той ще става все по-малък и по-малък. Не че някога ще изчезне напълно. Той е напълно нормален в малки дози за всеки от нас. Никой не желае да бъде отхвърлян. Но вече няма да позволяваме да ни блокира да вървим напред.
И нека не забравяме, правилните неща винаги ще намерят път да стигнат до нас, докато грешните – те по същия начин ще намерят начин да си тръгнат. За да освободят място за новото, което така или иначе ни е предначертано.
