Няма да излъжем ако кажем, че Джоан Роулинг е най-важният писател в живота ни. Авторът на Хари Потър е жената, която ни накара да четем и обичаме литературата. Жената, която, със своите истории, буквално промени живота ни и без която едва ли щяхме да сме същите. Никога няма да забравим огромната емоция и радост, които стотиците препрочитания на поредицата за очилатия магьосник, ни носеха и продължават да ни носят. Но онова, което остава завинаги е нещо дори по-важно. Именно благодарение на Хари Потър ни бяха дадени първите уроци по морал, различаване на доброто и лошото, у нас бе възпитано чувство за справедливост.
Затова и Роулинг и до ден днешен остава уважавана от нас личност. Тя днес е известна с голямата с активност в Социалните мрежи и неспирната публична, филантропска и социална дейност, с която се занимава. От сайта Mashable правят много интересна класация – 10 съвета, които Роулинг дава на свои читатели, чрез „Туитър“. Те са кратки, но ясни и ценни. Ето ги:
„Не се опитвайте да пишете като мен. Пишете като себе си. Никой друг не го може. Довършете книгата си“, пише Роулинг на неин фен, който се жалва, че не може да пише като нея. Страхотен съвет, който малко хора научават, преди да е станало късно. Имитирането на чужд стил освен, че е плагиатство, е и лош подход за писане, тъй като отнема много повече усилия и нерви, от колкото писането със собствен стил.
„Написах първите две книги на ръка и после ги напечатах на 10-годишна печатна машина. Всичко, от което има нужда писателя, е талант и мастила“, отговаря Роулинг на почитателка, която се пита какво става ако един писател не може да си купи MacBook. Тук не ни остава нищо друго, освен да се усмихнем.
„Не позволявай на техния смях да убие ентусиазмът ти. Превърни го в гориво!“, вдъхновява прекрасната Джоан малка своя фенка от Египет, която твърди, че всички й се подиграват, защото е момиче, а пише.
„Правете, каквото правех аз: преструвах се, че не пиша сериозно и това ме освобождаваше да пиша каквото си пожелая!“, отговаря Роулинг на туит на момиче, чиито родители не й дават да пише, защото не било перспективно.
„Когато преглеждате написаното си от предната седмица, трикът е да спрете и да хапнете бисквитка, точно преди кръвната ви захар да е паднала до „всяка дума от това е безсмислена“, туитва Роулинг, съветвайки ни с шега да не допускаме грешката да бъдем твърде големи перфекционисти и прекалено критични към себе си.
„Залепих първото писмо, с което ми отказаха издаване, на кухненската стена, защото, благодарение на него, вече имах нещо общо с всичките си любими писатели!“, казва Роулинг. Тя визира първият от 12-те отказа на различни издателства да бъде издаден Хари Потър – поредица, която става най-големият бестселър на всички времена. Тя пази тези писма и до ден днешен. Повечето от най-големите писатели на миналия век са получавали такива откази, защото не са били „професионалисти“. Това само ги амбицирало да продължат и станат такива, каквито са.
„Докато работите по нещо мислете: „Никой няма да го гледа, чете или слуша“. Просто го довършете“. Всъщност това не са думи на Роулинг, а на друг потребител на Twitter, на който обаче тя отговаря по следния начин: „Имаше толкова пъти през 90-те, когато имах нужда някой да ми каже точно тези думи. Прекрасен съвет поради много причини“
„Може би вашата трета, четвърта, петнадесета песен/роман/картина ще бъде онази, която ще смае света… но тя никога няма да го направи, ако не завършите всички останали преди нея“, казва Роулинг.
