Скъпа моя приятелко, знам, че това е същата история, но малко по-различна. След „Ние, жените, които се влюбваме в мъже, които ни отхвърлят…“ остана нещо неизказано между двете ни, нещо премълчано. Мога да го усетя в погледа ти, когато започваш да гледаш отсъстващо някъде в пространството. Мога да го видя в усмивката ти, все така красива, но някак странстваща. Има у теб едно неспирно търсене, един въпрос, който занимава мислите ти непрекъснато. Това е неизбежният въпрос: защо?
Въпросът защо се влюбваме в мъже, които ни отхвърлят
Истината е, че не знам всички отговори. Ти самата знаеш много повече от мен, но ми се струва търсиш на грешните места. Спомням си един диалог между Джулия Робъртс и нейният приятел от книгата „Яж, моли се и обичай“, в който тя му казва колко страда по мъж, който от самото начало на връзката им е бил същия – невъзможен, прекалено млад, прекалено вятърничав, прекалено интензивен… Думите му все още ме карат да настръхвам, затова ще опитам да ти кажа с тях…
„Един ден ще погледнеш назад към този етап от живота си като време на сладка печал. Ще видиш, че си плакала и сърцето ти е било разбито, но животът ти се е променял и си била на възможно най-доброто място на света за тази цел… Изживей всяка минута от това време. Остави нещата сами да се оправят.
Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш сама… Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш. Ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти.“
Ще допълня нещо много простичко: става дума за ТЕБ
Не за него, не за това, което е той или какъв би могъл да бъде или да не бъде. Не става въпрос за страховете ти, защото всеки от нас ги има. Става дума за любовта, но не такава, каквато я виждаме по филмите. А тази любов, която напира от сърцето ти, готова да избликне като ручей, който може да утоли жаждата на хиляди хора. Вземи урока, който тази несподелена любов ти дава и погледни навътре. Там е изворът, там е водата, там е дарбата ти – способността ти да обикнеш целия свят и някой ден да се превърнеш в самата любов.
И знам добре, защото те познавам, че когато преработиш емоциите, които все още те държат в този омагьосан кръг, ще намериш онзи мъж, който ще оцени твоята красота, дълбочина, емоционалност и отдаденост. Но преди това, да, ще бъде трудно. Но аз съм с теб. Защото и двете знаем, че ти по някакъв нелинеен начин си Ти просто Аз.
