През години по света са съществували и съществуват стотици хиляди музеи и изложби. Видели сме (или поне сме чули) какво ли не. Има музей за всичко, което се сетите, включително и за това, което не се сетите. Шантавите изложби обаче много често се оказват „много шум за нищо“ – интересна идея, без особен смисъл, направена само заради оригиналността. Тази седмица обаче научихме за една нова изложба, която наистина ни впечатли. Не само като идея и реализация, но и като кауза.
Става въпрос за изложбата на дрехи на хора, които са преживели изнасилване. Тя е открита в Брюксел, а нейната цел е да помогне на хората, оцелели след тази огромна травма. Дрехите са или автентични, или ушите специално за изложбата, но направени по описания на хората, които си спомнят какво са носили в деня на инцидента.
Изложбата включва 18 комплекта дрехи. Те са ужасяващо прости и ежедневни. Всеки един от нас би ги носил и именно това е целта. Посетителите могат лесно да се идентифицират и да си представят, че подобно нещо може да им се случи.
Сред показаните дрехи има много ежедневни рокли, мъжки дънки и тениска и дори – полицейска униформа. Най-смущаваща обаче е малката детска фланелка на „Малкото пони“.
Изложбата се казва: „Какво носехте?“. В името също няма случайност. Това е един от най-често задаваните въпроси към жертви на изнасилване. Този въпрос крие презумпцията, че жертвите на изнасилване „сами са си го просели“, обличайки провокативно облекло. Целта на експозицията е да покаже, че няма значение дали носим най-секси червената рокля или раздърпани джинси. Може да се случи на всекиго, независимо как е облечен.
Според създателите на изложбата – тяхната цел е именно да се сложи край на един от най-големите митове, свързани с изнасилване – взаимовръзката между начина на обличане и нападението. Те са на мнение, че облеклото на един човек по никакъв начин и никога, не би могло и трябвало да бъде смекчаващо вината обстоятелство.
Идеята е страхотна
Ние наистина сме впечатлени от уникалния, въздействащ и интерактивен начин, по който се засяга сериозния проблем с изнасилването. Индиректен, но впиващ се в съзнанието и каращ те да се замислиш сериозно над проблема. Въздействащ, но не твърде натрапчив и отблъскващ. Според нас това е възможно най-правилният начин да се говори за подобни проблеми. Много по-ефикасен, от колкото крайни феминистки изцепления, екстравагантни фрийк шоута, агресия и други.
Някои хора все още не могат да разберат, че агресията никога не може да бъде потушена с друга агресия. Че вменяването на чувство за вина на всички мъже и бели хора не променя нищо. Че прекомерното експлоатиране, мрънкане и оплакване, води единствено до обществено отегчение и досада, но не и до реални промени. Че приказката за лъжливото овчарче е не просто приказка, а истина. Затова адмирираме напълно хората, чиято идея и реализация, е тази изложба. Така се прави.
