Съществува ли изобщо нещо като „прекалена щедрост“? Още от детска възраст родителите ни повтарят колко е важно да бъдем добри, да даваме, да мислим за другите. Възхвалявайки алтруизма и значимостта на това да правим „добро“ някак отидохме в другата крайност. Отказахме се от себе си и своите собствени нужди, за да бъдем на разположение на другите и техните нужди. В психологията това явление често се описва с термина „съзависимост“.
Съзависимият човек често се скрива под маската на алтруизма, но всъщност той се е отказал от себе си и извлича значимост единствено, помагайки на другите хора. В този смисъл съзависимият се нуждае да помага непрекъснато, защото по този начин подхранва себе си. Това често се изразява в прояви на т.н. прекалена щедрост, както и в даване на повече, отколкото е нужно.
Кои са знаците, че сме попаднали в капана на прекалената щедрост?
Трудно ви е да казвате „не“
Ако сте сред хората, които просто не могат да кажат „не“, когато ги помолят за нещо – е, вероятно давате твърде много от енергията си на другите хора. За да кажеш „не“ се изисква вътрешна устойчивост и силно его, което защитава определени граници – границите на собствените ви възможности. Давайки повече, отколото е нужно, вие изчерпвате себе си и в крайна сметка – оставате изтощени и разочаровани. Да се научим да казваме „не“ и да преценяваме колко всъщност можем да дадем е в основата на изграждането на здравословна щедрост – или такава в рамките на собственото ви здраве и възможности.
Нямате никакво време за себе си
Ако нямате никакво лично време, в което да се занимавате с любимите си неща, бъдете внимателни. Това е един от знаците, че се „харчите“ твърде много в работа и в грижа за другите. Ако графикът ви е пълен, а свободното си време прекарвате в помощ на другите – то вероятно отдавна сте минали границата на „прекалената щедрост“. И най-вече, на изтощението. Времето, което отделяме за нас самите всъщност ни захранва и ни дава много повече енергия и мотивация, която да споделяме с останалите. Можем да даваме само ако нашите собствени ръце са пълни.
Всеки може да разчита на вас за всичко
Дали за съвет, за подкрепа или помощ – вие сте човекът, на котото всички се облягат в трудни моменти. Винаги се отзовавате и с емпатия поемата чуждата болка. Проблемът е, че хората започват да в смятат за „силна личност“ или нещо като „не-човек“, който не страда и никога няма проблеми. И в моментите, в които наистина самите вие имате нужда от подкрепа, около вас няма никой. Е, ако искате да излезете от този кръг и наистина да се свържете с хората около вас ще трябва да си признаете, че имате нужда от помощ.
И да я потърсите.
