Кризите са преходни моменти на трансформация от едно ниво на друго. Германският психоаналитик Ерик Ериксън създава задълбочена концепция за кризите като нормални етапи на съзряване, водещи от детството до зряла възраст. Смисълът на кризите е да се придобият определени качества, които последователно се наслагват едни върху други, а в резултат ставаме цялостни и емоционално зрели.
Ериксън използва понятието „криза“ като повратна точка, критичен период на повишена нараняемост, но и на засилени възможности. Той описва общо осем психосоциални стадии, които всеки от нас преживява в един или друг етап от детството си. Според него, само когато една криза е преодоляна, независимо дали по адаптивен или неадаптивен начин, човек е готов да се премине към преодоляване на следващата криза на развитието си.
Кои са базисните кризи в живота на човека, според Ериксън?
Базисно доверие / Базисно недоверие
Чувството за базисно доверие включва в себе си отношението към себе си и към света, произтичащи от опита, натрупан през първата година от живота на детето. През този период детето се научава дали може да разчита на външните хора, дали те ще му осигуряват необходимото, дали може да вярва в себе си. Ако родителите са откликващи на нуждите на детето, то се доверява. Но това не винаги се случва. Понякога родителите не успяват да задоволят нуждите на детето от сигурност. Не случайно с този период е свързан страха „да бъдеш оставен празен“ или просто „да бъдеш изоставен“. Ако тази първа криза или период на трансформация не е завършена по позитивен начин, човек изпитва недоверие към света, към другите и към себе си. Често има страхове и изпитва силна тревожност.
Автономия / Срам и съмнение
Този период обхваща втората и третата година от живота на детето. Разрешаването на тази криза зависи от желанието и готовността на родителите да предоставят свобода на децата си да извършват самостоятелно ежедневни действия. Например, обличане, хранене и др. Автономията в този смисъл не означава неограничена свобода, а по-скоро удържане от страна на родителите детето да извършва избор в определени граници. През този етап дететo може да развие като патологичен начин на справяне с конфликтната ситуация като започне да се опитва да контролира пространството около себе си. За тези хора контролът става водеща тема. А редът, чистотата и точността са от съществено значение, за да се поддържа психическата устойчивост.
Инициатива / Вина
Това е последният психосоциален конфликт в доучилищната възраст, която Ериксън определя като възрастта на играта. Този период на трансформация продължава от четири годишна възраст до постъпването на детето в училище. Деца, чиито самостоятелни опити и действия се поощряват от родителите и близките развиват чувството за инициатива. Докато чувството за вина се проявява, когато родителите ограничават тяхната самостоятелност, любознателност и творчество. Тези деца развиват силна тревожност и стават зависими спрямо възрастните.
Очаквайте продължение…
