frida.bg
двойките

За двойките, които постоянно се разделят, събират, разделят…

Вероятно познавате поне една от тези двойки, които постоянно се събират, разделят, събират… И така до без край. Или може би самите вие сте преживели този омагьосан кръв поне веднъж в живота си. Може би изглежда странно за хората, които просто наблюдават отстрани. Какво им става на тези хора? Защо просто не се разделят като всички останали двойки, които не си пасват? Е, проблемът е точно в обратното – тези хора искат да са заедно, обичат се и … прекалено много си пасват.

Защо това се случва?

Когато другият се превръща в негативно огледало

Когато двама души наистина си паснат като две съвършени парченца на пъзел – това не винаги означава безметежно щастие и любов до края на света. Понякога хората си пасват в страховете, травмите, ограниченията и недостатъците. Рано или късно нашият партньор се превръща в „негативно огледало“, което отразява нашите не толкова приятни черти. Той ни помага да се свържем със т.н. сянка или отречена част от нас, за да станем по-цялостни. Но това никак не е приятно. Тази непрекъсната „провокация“ може да бъде много болезнена и изтощителна. Раздялата в този случай идва като бягство от това да видиш себе си, отразен в очите на другия.

Когато близо е твърде близо

 От друга страна, напасването върви ръка в ръка с близостта. А както знаем между две „идеални парченца“ не остава празно място. Твърде голямата близост е една от причините двойките да се разделят. По този начин те поставят пространство между тях, за да поемат глътка въздух, да осъзнаят своята отделеност, да усетят своята различна индивидуалност и потребности.

Когато сме пристрастени към адреналина

По парадоксален начин, двойките, които непрекъснато се разделят и събират успяват да държат нивото на адреналина високо през цялата си връзка. Всички ние изпитваме този хормонален бум в периода на влюбването. Не случайно някои хора определят първите фази на любовта като наркотично опиянение. Двойките, които непрекъснато се събират и разделят, буквално са пристрастени към силните емоции, които предизиква хормоналният дъжд от „събирането“. Той им връща първоачалнаа заря, но в същото време им пречи (или ги предпазва) от това да създадат истинска връзка. Просто защото се страхуват.

И ако това е любов, оттук накъде?