Пасивната агресия се среща много по-често отколкото си мислим. Може би я разпознавате в очите, а усмивката ви заблуждава. Може би се укрива зад постъпките, докато думите галят ухото ви като мед. Пасивната агресия е скрита зад всеки язвителен индиректен коментар, който ясно разбирате, че е насочен към вас.
Както и във всяка шега, която по „весел начин“ удря болното ви място. И да, пасивно-агресивният човек е наясно с това. За разлика от явната проява на агресия, пасивната й форма е деликатна, но това съвсем не означава, че е безобидна. Тя преминава границите ни, обърква ориентирите ни и най-вече, тя ни наранява съвсем целенасочено.
Вижте кои са най-често срещаните типове пасивно-агресивно поведение и как да се справим с тях?
Наказвам те с мълчание
Пълно игнориране, мълчание, преструване, че другия не е в стаята и отказ да се влезе в директна комуникация. Това е една от най-разпространените форми на пасивна агресия. Тя причинява объркване, фрустрация и болка на човека, към когото е насочена. Като студено острие тя съсича отношенията на две по един неуловим начин. Мълчанието е една от най-болезнените форми на отхвърляне и пасивна агресия, която вероятно всеки от нас някога е преживявал. Сякаш има стена пред нас, която не можем да преминем каквото и да правим. Как да се справим? Първо, нека осъзнаем, че човекът срещу нас се чувства в безизходица и не знае други начини, чрез които да защити себе си. Най-добрият начин да се справим е като кажем как се чувстваме от пренебрежителното мълчание и да му дадем пространство, в което той сам да свали защитите си.
Тънки обиди
Толкова тънки, че даже не звучат като обиди, а по-скоро като нещо съвсем нормално, нали? Но усещането е красноречиво – те нараняват. Може би ще ги разпознаете по ироничната интонация или по тънкото преминаване на границата на доброжелателността. Тънките обиди се надушват във въздуха. Те се носят в килородните атоми на всеки офис или колектив, защото почти навсякъде има поне един пасивно-агресивен човек. Как да се справим? Не е лесно да поставиш граница, когато обидата не е явна. Ако кажем нещо директно на такъв човек, той ще се направи, че няма такова нещо и даже ще ни подхвърли нова порция прикрита язвителност. Като например, че „явно не сме се наспали миналата вечер“. Опитайте да разберете ирационалната игра на този тип личности и да проявите състрадание към тях. Само когато емоциите ви останат стабилни, те ще престанат да ви използват за мишена, тъй като вече не си вършите работата в играта – да реагирате.
Оплакване без край
Може би ще се учудите, но хората, които постоянно се оплакват от всичко и всеки всъщност са пасивно-агресивни. Те никога не са доволни от нищо и почти не се смеят просто, защото животът е токова несправедлив към тях. Преди да влезете в играта им и да започнете да ги утешавате – бъдете внимателни. Това е пасивна агресия или не особено ефективният начин, по който тези хора заявяват нуждите си в света. Как да се справим? Не влизайте в ролята на „утешаващия“, защото ще си тръгнете от сцената изтощени и с усещането, че сте се провалили. Няма как да промените мисленето на такъв човек, защото той е превърнал оплакването в начин за оцеляване в света макар и по един прикрито агресивен начин. А ако някой упорито ви въвлича в сценария си, просто откажете директно да участвате.
Агресията има положителна страна. Чрез нейната проява човек опитва да отстои правотата си, да защити себе си и нуждите си, но по един доста враждебен начин. Дали ще използва ирония, сарказъм, обида, подценяване или пренебрежение – това е форма на индиректна агресия, насочена към другия. Затова не подценявайте пасивната агресия, наблюдавайте и защитете себе си навреме!
