Човешкото докосване притежава огромна сила, макар и да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То е нещо, от което имаме отчаяна нужда, тъй като ни връща усещането за заедност и топлина. Човешкото докосване ни носи лекота, спокойствие, грижа, свързване с другите и чиста любов към хората. Без задни мисли и без страх. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа безопасност и подкрепа. Но най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас.
Докосване, изпълнено с обич … или не.
Още от първите ни дни на бял свят ние се доверяваме “да бъдем докосвани” от нашата майка, както и се осмеляваме „да я докосваме”. Така ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. В тези случаи като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на отношения.
Докосване в депривация.
Всички ние в една или друга степен страдаме от недостатъчен физически контакт с другите. Дали защото ни е трудно да се доверим, да се отворим, да повярваме, че физическият контакт може да бъде просто израз на човешка загриженост? Някак повечето хора не се чувстват комфортно от идеята на докоснат или да бъдат докоснати. По човешки начин. От радост, загриженост, съчувствие, тъга. Докосването е отишло в депривация, а именно този начин на общуване – чрез кожата – е първият език, на който сме общували още с появата си на бял свят.
Докосване, което може да лекува на всяка възраст.
Според нови изследвания, направени върху бебета, докосването стимулира тактилните нервни окончания по повърхността на епидермиса. Това води до освобождаване на ендорфини, окситоцин и допамин или т.н. хормони на щастието и свързаността с другите. По този начин докосването, прегръдката и гъделичкането се превръщат в естествена антистрес терапия. Тя ни освобождава от тревогата, страховете, намалява болката и усещането ни за изолираност от другите.
Докосването е нещо много важно в днешния свят. То ни връща правото да се подкрепям един друг не само с думи – а и с физически контакт. То може да излекува отношенията ни с другите, както и да увеличи хормоните на щастието. Чрез докосването с другите ние се отваряме за съчувствието, емпатията и безусловната обич. Защото всичко, от което имаме нужда в този свят … едно топло докосване!
