Любовта е най-вдъхновяващата, окриляваща и осмисляща живота ни емоция. Обичаме да говорим за нея в красиви метафори, но истината е, че понякога същата тази любов, дала ни криле, се превръща в затвор, който ни задушава. В тази статия искам да обърна внимание на един често срещан феномен в любовните връзки – преследването. Няма значение дали партньорът ви просто чете съобщенията ви в социалните мрежи или ви причаква, скрит в ъгъла, за да види с кой всъщност ще се виждате на кафе – преследването е опасно за психическото здраве и на двама ви.
Как и защо това се случва?
Каквото и движение да направиш, наблюдавам те!
Всяка силна връзка между хората крие риск единия от партньорите да използва любовта, за да манипулира другия. Когато единият партньор опитва да повиши собственото си чувство за стойност чрез другия или да контролира поведението му, за да се бъде самият той спокоен – това е връзка с психологическо насилие.
Психологическото насилие започва много леко, бавно и внимателно, за да не се усетим и да избягаме. И също толкова бавно и внимателно орязва свободата на крилете ни, идентичността ни и ни превръща в обект, който се оставя да бъде контролиран.
Истинската любов се базира на чувството за интимност и взаимна грижа. Но когато има на лице контролиращо поведение (което до известно време може да сработва, т.е. да пристяга „колана” на връзката), то малко по малко започва да руши всичко по пътя. Не само взаимоотношенията ни, но и собственото ни чувство за идентичност.
До къде мога да стигна, за да убедя самия себе си, че другия няма да ме напусне?
Чувството за притежание и опитите за контрол и манипулация над другия често остават неосъзнати дори и за човека, който ги използва. Най-вероятно той възприема тези действия като предизвикани от (твърде) голяма любов и загриженост. И именно това е тънкия лед, който ни подхлъзва и неусетно позволяваме границите ни да бъдат прекрачени. Защото е от любов, нали?
Но не е.
Преследването и контролът най-често крият в себе си много болезнен страх от изоставяне, самота и отхвърляне. Те завъртат човека, който ги изпитва, в омагьосан кръг. С контролиращото поведение тези страхове все повече и повече се засилват. Тези действия всъщност са отчаян опит да се потуши собствената несигурност.
Но без успех.
Породени от страх, егоистичната любов и загриженост за самия себе си. От огромна тревожност, ниска себеоценката и липса на здравословни граници. Контролиращите личности са както себеразрушаващи, така и разрушаващи другия. Да се излезе от този омагьосан кръг не е лесно. Но е възможно с подкрепата на приятели, роднини и най-вече – чрез психологическа помощ. Ако сте в омагьосаната въртележка на подобен тип отношения, не се колебайте и потърсете помощ!
