Като отдадени родители смятаме, че знаем всичко за децата си – какво обичат да си хапват, коя е любимата им игра, какви са техните трудности и таланти. Разбира се, че е така! Ние ги наблюдаваме, усещаме, знаем… Но има нещо друго. Понякога ролята на „незнаещия родител“ е много важна за детското развитие. Защо? Представете си само позицията на детето, което разчита за абсолютно всичко на родителя, който винаги знае какво е най-доброто. Това създава една сигурна среда и това е важно, но детето не се научава да мисли. Защото има някой друг много по-добър в това, който да върши тази работа. А всъщност колкото по-скоро детето се научи да разчита и на себе си, толкова по-добре!
Когато задаваме въпроси на децата си ние изразяваме доверие към тях – „Да, ти знаеш какво се случва в твоято тяло/сърце по-добре от мен!“, и това е от огромно значение. Децата получават посланието, че могат сами да се доверят на собствените си усещания и започват да ги изразяват открито. А това, от друга страна, ни помага да създадем силна връзка с децата си, както и да ги разбираме по-добре. Не защото „знаем“, а защото „научаваме“. За целта можем да започнем да им задаваме въпроси, а ние сме подбрали едни от най-важните, които да задаваме всеки ден – защото доброто общуване с децата започва от любопитството да чуем!
Какво мислиш?
Децата, точно като нас, имат мнение, предпочитания и собствен начин на разсъждаване. Когато ги питаме какво мислят всъщност задаваме началото на един много интересен процес у тях. Те самите започват да си задават този въпрос и всъщност започват да мислят какво да ни отговорят. Постепенно това се превръща в мислен диалог у детето и то наистина започва да генерира собствени мисли вместо да повтаря мнението на някой друг.
Кажи ми повече … ?
Детето ви разказва история, но обикновено тя е доста кратка и не толкова „украсена“ от описателни думи. Попитайте детето за повече информация относно детайлите, например „Когато той/тя ти каза това как изглеждаше лицето му/й, с какво беше облечен/а?“ и т.н. Тези въпроси стимулират детето да обръща вниание на детайлите, както и да ги запомня, за да може след това да ги сподели с вас. Това обогатява уменията на детето да общува, да се изразява и изгражда у него увереност в себе си.
Как успя да го направиш?
Когато питаме детето си как е постигнало нещо ние всъщност потвърждаваме уменията и способностите му. По този начин изпращаме посланието „Ти можеш!“, „Кажи ми как го направи?“, „Браво, това наситина е добра идея!“. Понякога детето предприема рискови действия, но в крайна метка се справя добре. В тези случаи е добре да отбележим риска, но и да зададем въпроса „Как успя да го направиш?“ Да изградим усещането у детето си, че може, че е компетентно и има нужните умения да се справи с трудните ситуации в живота си зависи в голяма степен от нас и посланията, които им изпращаме. А какво по-важно послание от тези – ти можеш да мслиш, да общуваш и да се справяш с трудностите в живота си!
