Макар и да се смятаме за много широкоскроени, отворени и „извън схемата” всеки от нас все още робува на определени предразсъдъци, за които дори не подозира. Само ако помислим за самата етимология на думата „предразъдък” ще забележим, че става дума за нещо, което е преди разсъдъка. Нещо, което не осъзнаваме съвсем, но ни влияе.
Предразсъдъците представляват всички наши вярвания, нагласи, социални влияния, както и нашия собствен опит и паметови следи, чрез които поставяме определение на света и го вкарваме в понятия. Естествено, за да ни е по-лесно и спокойно. Когато една нова информация постъпи в мозъка ни ние веднага изпитваме необходимост да я вкараме в един от вече съществуващите шаблони. Това е нещо като игра на ума.
За целта се доверяваме на съществуващите схеми и дори новата информация да не съответства на схемите, които имаме – ние оразмеряваме новия елемент към старата схема. Какво се получава? Матриците функционират под нивото на осъзнаването ни и изкривяват информацията около нас. В резултат ние ограничаваме възприятаията си и често възприятията ни правят грешки, които се отразяват на целия ни живот.
Ако искате да живеете отвъд схемите и без предрасъдъци, трябва да се научите на това. И не веднъж завинаги, а всеки един ден. Това изисква от нас гъвкавост, отворен ум, разширяване на възприятията и толеранс към различията. Можете да започнете още днес!
Негативните предположения са рамки
Фрази като „Това няма как да стане!”, „Това не е добра идея!”, „Това няма да проработи!” и т.н. са вярвания, които ограничават мисленето и възможностите ни. Ако наистина вярваме в тях превръщаме собственото си предположение в самоизпълняващо се пророчество. Осъзнайте негативните предположения в ума си и ги заменете с нещо от сорта на „А защо не?”!
Опитайте да не взимате страна
Много често, когато двама души говорят, а ние сме третата страна някак усещаме натиск да се съгласим с единия или с другия. Опитайте да запазите неутралност и да намерите правотата в мнението на всеки един от тях. Независимо от различията им.
Излезте от зоната на комфорт
Предрасъдъците и когнитивните схеми създават една удобна, но доста илюзорна зона на комфорт, в която напасваме реалността по вече съществуващите ни мисловни матрици. Ако осъзнато търсим и намираме начини да излизаме от зоната си на комфорт – без значение дали ще слушаме тотално различна музика или нещо друго, ние разширяваме територията, в която се чувстваме окей. И най-важното, започваме да приемаме различията по-лесно и малко по малко схемите започват да се пренареждат. А ума ни да става все по-отворен и най-вече без никакви предрасъдъци!
