„Момичето от Ипанема“ е една от най-известните песни не само в Бразилия, но и в света, улавяйки скръбта на невинна местно „Кариока“ момиче. Песента е бразилска боса нова джаз песен, написана от Антонио Карлос Жобим и Винисиус ди Морайс през 1962 г., като Жобим създава прекрасната и нежна музика, Морайс написва тъжния, но нежен текст. Колкото и вероятно странно да звучи този замечтан и запомнящ се текст всъщност не е резултат само от развихрило се въображение – „Момичето от Ипанема“ действително съществува. Първият запис на Пери Рибейро се появява през 1962 г., но песента става световен хит две години по-късно – през 1964 г., когато е записана версията на Аструд Жилберту, Жуау Жилберту и Стан Геца. През 1965 г. печели Грами за песен на годината. Това е второто най-„кавърирано“ парче в историята, като се нарежда единствено след „Yesterday“ на „Бийтълс“.
Вдъхновението за песента се ражда, докато двамата автори седят в кафе-бар на има Велосо в квартал на Рио де Жанейро Ипанема, който се счита за водещия артистичен квартал на града в началото на 60-те години
Всеки ден те имали възможността да виждат едно и също красиво младо бразилско момиче, което се е разхождало в района, докато пазарувало или пък докато пътувало към плажа. Двамата мъже били очаровани и пленени от нейната красота и именно това момиче се превръща в източник на вдъхновение за новата им песен, която само няколко години по-късно ще се превърне в световен хит. Песента първоначално е била написана за музикална комедия, написана от Морайс и е носила името „Menina due Passa“ или „Момичето, което минава“. По-късно той решава изцяло да пренапише песента, която е е толкова известна и до днес.
И все пак – кое е било това момичето, което е успяло да вдъхнови толкова създаването на толкова красива песен и текст, които се превръщат в емблема на Бразилия и в символ на музиката на страната? Името на това легендарно „световноизвестно“, но всъщност „неизвестно“ бразилско момиче е Елоиса Енеида де Менесез Паес Пинто, която тогава е била едва на 17 години. Тя живеела в Ипанема, макар че всъщност била родена в Рио де Жанейро. Години по-късно Морайс написва една особено любопитна книга, носеща името „Revelação: verdadeira Garota de Ipanema“ – „Разкритие: истинското момиче от Ипанема“.
В книгата си той където той описва Елоиса Енеида де Менесез Паес Пинто и ефекта, който тя несъзнателно е имала върху него и Карлос Жобим
Той споделя, че тя всъщност е истинската причина да бъде създадена песента и тя е онова мистериозно, красиво, чаровно момиче -истинска „Кариока“, която носи у себе си всички елементи на бразилската красота и чар.
Песента осигурява огромно световно медийно внимание на Елоиса и тя моментално попада под светлините на прожекторите. Постепенно интересът към нея става изключително голям и различни компании се свързват с нея, предлагайки ѝ различни проекти. Елоиса решава да се възползва и се превръща в успешен модел, включително и като участник в конкурса Playboy Playmate през 1987 г. и отново през 2003 г., когато е на възраст 58 години.
През 2001 г. собствениците на авторските права над песента (наследниците на композиторите) съдят Елоиса, че използва името на песента „Garota de Ipanema“ за наименование на създадения от нея бутик. В жалбата си те заявяват, че идеята, че тя е послужила за вдъхновение за написването на песента не ѝ дава право да използва името на парчето като търговска марка.
Огромната част от обществената подкрепа е насочена към Елоиса, което, според мнозинството от бразилците, има право да използва марката, както желае, тъй като щом композиторите Карлос Жобим и Морайс са я нарекли така в своята песен, то те са желаели именно тя да носи това наименование и оказвайки ѝ тази част, всъщност признават, че именно тя е „Момичето от Ипанема“ и съответно има право да използва и търговската марка по свое усмотрение.
Песента „Момичето от Ипанема“ е световноизвестен феномен, който се е превърнал в мигновена асоциация на Бразилия и се използва дори по време на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Рио през 2016, което впоследствие доведе до факта, че песента беше слушана невероятните 40 000 пъти на ден в Spotify, което я вкара отново в класациите на САЩ за най-популярна музика – повече от 40 години след написването на песента.
