Започвайки да пиша по темата за любовния триъгълник и „другата жена“ в него осъзнавам, че се потапям в една доста мътна вода. Може би няма да се съгласите с всичко, което казвам. Но нека уточня, това е просто една перспектива за нещата. Имате пълното право да държите на своето собствено мнение. В дълбоките води на човешките отношения е съвсем нормално истината да се изплъзва от погледа на собствената ни субективност. Ще направя опит да извлека нещо различно, но имайте предвид, че самата аз не правя изключение от правилото.
Другата жена. Аз. Тя. Ние.
Може сте били в позицията на „другата жена” и сте опитали вкуса на страданието да бъдеш „сянката” на нечия друга връзка. Заплитайки се в лабиринта на „забранения плод”, може би в началото ви е изгледало като нещо съвсем невинно. Не правите кой знае какво, нали? Отдаване на насладата, без да очаквате нищо в замяна. Но истината е, че след това горчилката е била непоносима.
Може би сте били в позицията на предадената жена, която е усещала невидимото присъствие на чужда енергия в дома си без яснота и разбиране какво точно се случва. До момента, в който смътното предчувствие за заплаха става явно и изважда наяве всички проблеми на връзката накуп. С появата на „другата жена” на бял свят е трябвало да се сблъскаме лице в лице с непознатите аспекти на другия, както и на самите себе си.
Може би сте били в ситуация, в която вие сте били сянката на другата жена в сърцето на своя бивш партньор, поради което неговата настояща жена е сънувала кошмари. Независимо от всичко както ние, така и тя – всички сме били в позицията на третия, на сянката, на призрака, (все още) витаещ във въздуха…
Другата жена: сянката, спасителката, разрушителката
Някак сме свикнали да приемаме другата жена като заплаха за връзката и любовта и самата тема вероятно предизвиква доста негативни асоциации у всяка една от нас. Но нека хвърлим един малко по-различен поглед.
Другата жена е нещо като архетип с много по-дълбоко значение, отколкото си мислим. Тя има роля в живота на връзката. В някой случаи тази роля дори заздравява отношенията ни, прави ги по-страстни и удовлетворяващи. В други, нейната сянка бавно ги разрушава.
Какво имам предвид тук?
„Другата жена” може да присъства във връзката ни като намек, сянка, провокация, лека заплаха тип „Какво ако той харесва колежката/жената на партито и т.н.?”. Това всъщност може да задзрави отношенията ни с партньора, защото ни изважда от рутината, приемането ни за даденост и непоносимото усещане за собственичество над другия. Другият има отделна сексуалност от нашата и ние трябва да го съблазняваме всеки ден и защо не – да поканим фантазията за другата жена между нас, вместо да я отричаме.
Понякога „другата жена” идва като „спасителка” на брака и отношенията ни. Тя е нещо като „утеха” и „патерица”, която някак „закрепва“ отношенията, които просто нямаме сили да скрепим по друг начин. Тя е бутилката вино, цигарата с хашиш, бягството от реалността. Но истината е, че всичко това не е реално и скоро ще се сгромоли с гръм и трясък. Факт е, че връзки, които са започнали по този начин, могат да продължат много дълго, но само докато основната връзка и брак съществуват. И се разпадат почти веднага, след като бракът се разпадне. Тъй като вече няма „смисъл”, който да прави присъствиео на любовницата изпълнено със смисъл.
И да, другата жена идва, за да разруши нещо. По същия начин както болестта или неочакваното събитие, което разтърсва представите ни за живота до основи. Тя е тук, за да ни накара да се променим и да направим избор за себе си и за връзката си. Къде е границата и има ли такава? И къде е мястото на фантазната, както и на истинската „друга жена”? Има ли място за нея във връзката ви и с какъв смисъл е натоварено нейното присъствие? Въпроси, на които всяка двойка рано или късно трябва да намери отговор…
