frida.bg

Бързото хранене и къде остана удоволствието от храната?

Факт е, че живеем в доста забързан свят и всичко се случва „на скорост”, включително и нашето хранене. Отдавна приготвянето на храна не е ритуал за събиране на семействата заедно. По-скоро е още едно от стотиците неща, които просто тябва да се направят. Същото е и с храненето. Знаем, че трябва да се храним, затова изяждаме нещо за секунди и продължаваме нататък със задачите си.

Но според ново изследване това е изключително вреден за здравето навик. Бързото и некачествено сдъвкване на храната може да доведе до сериозно покачване на рисковете от наднормено тегло, проблеми със сърцето, диабет и оплитане в спиралата на стреса и неудовлетворението от живота.

А къде остана удоволствието от храната?

Когато се храним прекалено бързо ние имаме склонността да преяждаме. Освен това бързото хранене увеличава секрецията на глюкоза, което с времето може да доведе до инсулинова резистентност. Бързото и некачественото сдъвкване на храната също така се асоциира с повишаване на телесното тегло, кръвното налягане и редица други здравни проблеми.

Причината за всичко това е, че стомахът няма нужното време да изпрати сигнал до мозъка, че е сит. И ние продължаваме да се „тъпчем”, без въобще да сме свързани с тялото си. А вие колко често мислите за нещо друго, докато се храните?

Защо всъщност бързаме толкова?

Стресът, напрежението, чувството на вина. Хранетето за нас се е превърнало в нещо повече от поглъщане на храна, която да задоволи физиологичните ни процеси. То е натоварено с емоции като вината („Виновн/а съм, че се храня…”), самообвинения и срам (Дебел/а съм…”), напрежение („Нямам време…”) и т.н. В отношението ни към храната можем да видим как се отнасяме към самите себе си. Бързаме ли?

Това може да е реален знак, че се страхуваме да погледнем навътре и да видим кои сме. Това води след себе си както психологически, така и здравни рискове, които не трябва да подценяваме. За щастие можем да направим нещо още днес и да премислим връзката ни с храната, както и това – даваме ли си нужното време, за да се нахраним? И най-вече, да променим нещо по въпроса.