Ориана Фалачи е италианска журналистка и писателка, родена във Флоренция на 29-и юни 1929 година. По времето на Втората световна война участва като куриер на съпротивата. Започва журналистическата си кариера докато е на 16 години, а по-късно е кореспондент за списание “L’europeo”. През 1963 г. се мести да живее в Ню Йорк и работи за вестник „Ню Йорк таймс”, списание „Лайф” и за лондонския вестник „Таймс”. През 1967 работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка и отразява индийско-пакистанската война.
Като журналист, Ориана Фалачи има силно изразена позиция и е известна с острото си перо
Към това препращат и думите й: „Моментът, в който предаваш своите принципи и своите ценности, ти си мъртъв, културата ти е мъртва. Цивилизацията ти е мъртва. Точка по въпроса.” Италианката остава вярна на себе си и принципите си до край. Доказателства са книгите и интервютата й. Прочути са разговорите й с палестинския лидер Ясер Арафат, с иранския шах, с аятолах Хомейни, Фредерико Фелини, Индира Ганди, Алекос Панагулис, Фидел Кастро, Муамар Кадафи. Забележително е и интервюто на журналистката с бившия държавен секретар на САЩ – Хенри Кисинджър, който заявява, че това е „най-катастрофалното” интервю, което е давал на пресата през живота си, защото Фалачи успява да го накара да каже, че „войната във Виетнам е безсмислена и вредна”.
След атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, журналистката приема битката срещу ислямския фундаментализъм като своя мисия. Тя изоставя левите си убеждения и апелира към борба срещу исляма, който превзема Европа, в книгите си „Яростта и гордостта“, „Силата на разума“, която се превръща в основното ѝ оръжие, и „Интервю със себе си. Апокалипсис.“ В тях използва многобройни източници, с които доказва тезата си. Някои от читателите разбират посланието ѝ, но и тези текстове не правят изключение в творчеството на Фалачи. И те като много други, предизвикват скандали и недоволството на мнозина.
В някои страни като Франция, дори се завеждат дела срещу Фалачи
Мюсюлмани, които се засягат от думите на авторката се опитват да я унизят, а други дори я заплашват със смърт. Това доказва, че италианката успява да повлияе на читателите си – на някои положително, на други крайно отрицателно, но посланието достига до всички. Едно от основните задължения на истинския журналист също е изпълнено – казана е истината, макар и тя да не се харесва на мнозина.
На 15 септември 2006 година Ориана Фалачи почива от рак на 77 годишна възраст. Други нейни бележити творби са „Писмо до едно неродено дете” (1970), „Един мъж“ (1979), „Иншаллах“ (1990).
Ориана Фалачи е идол на мнозина журналисти по света. Това се дължи на борбеността и искреността ѝ. Тя има силата и смелостта да каже това, от което другите се страхуват. Може да изкаже мнението си и да го докаже с десетки факти. Вярва в думите си и силата им. Влияе върху публиката и читателите си. Това прави и в книгите си. Пренебрегва собствената си сигурност, но остава вярна както на себе си, така и на професията си.
