Границите – къде трябва да ги поставим? Това е доста интересен въпрос, особено в нашето модерно общество, което признава границите единствено като предизвикателство те да бъдат нарушени. Трябва да вземем предвид историята на понятието „граници” в нашето психологическо минало. Идваме от едно поколение, което е израснало в строги граници и правила. Или поколението на нашите баби и дядовци. Следващото поколение приема бунтът като начин за внасяне на справедливост, но резултатът отново е крайност – липсата на всякакви правила. И днешните родители са тези, които трябва някак да намерят баланса, защото ние имаме нужда от правилата, а децата ни – още повече. Макар и да се бунтуват с всички сили срещу ограниченията, които като родители им поставяме, те трябва да знаят, че ние се грижим и избираме най-доброто за тях. Защо границите са толкова важни за детското развитие?
Безопасност
Детето ни има нужда да избира само в определени граници, както и да казва „не”, защото това е детския начин да се утвърди. Но също така то трябва да знае, че ние сме тези, които го защитават и се грижат за него, а това налага поставяне на граници, когато нещо е рисково за детето. Макар и да се бунтува срещу това с всички сили, това ще осигури на детето усещане за сигурност – „аз съм в безопасност, защото мама и татко се грижат за мен.”
Регулация на емоцията
Децата все още не умеят да регулират емоциите си. Това е нещо, на което самите ние трябва да ги научим с личен пример и уравновесеност на нашата собствена емоционална вълна. Те трябва да изразяват емоцията си, но в определена граница – без да нараняват себе си или някой друг. Това е ценен урок, от който детето отчаяно се нуждае – „Знам, че изразяването на моята емоция няма да нарани другите, не се страхувам от нея.”
Отговорност
Границите учат децата ни на нещо много важно – до къде мога да стигна? Къде е моята отговорност и ще бъда ли наказан? Липсата на граници е равнозначно на пълен хаос в света на детето. А от другата страна ясните граници с уважение към детската личност внасят във вътрешния свят на детето ред и спокойствие. То има нужда да знае къде са границите, които не трябва да преминава. Това са бъдещите норми на поведение спрямо границите на другите хора, техните емоции и дори собственост. Границите са в основата на добрите взаимоотношения, както и към успешното адаптиране към света.
