„Когато сърцата ни се разтворят, цялото съществуване става естествено красиво и хармонично.“
Тартанг Тулку
В женската природа има нещо магично и тайнствено, което трудно влиза в описанието на думите. Като подземни води, които дълбаят, трансформират и изграждат – и нашата неуморна женска душа е винаги случваща нещо. Независимо дали във видимия или в невидимия свят. Жените притежават тази дива магия, която едновременно плаши и вдъхновява. И не случайно жената е възхвалявана като богиня, но и обратното – презирана и отритвана. И някъде там между крайностите сме ние – истинските жени, които опитваме да се „развържем“ от остарелите вярвания и психически окови, които все още опитват да определят пътя ни.
Обвързана, (раз)вързана или диво влюбена в живота
Може би всяка от нас рано или късно ще потърси истинската си женска идентичност. Под множеството обвързаности с иде(ал)и, които не са наши, сме загубили ориентири. Връзки, които не пасват на нашите търсения. Работа, която заглушава творческия ни порив. Маски, които сменяме по последни тенденции, но сме забравили точно кои сме. Но всяка от нас се сблъсква с въпроса“ Коя съм аз?“ Най-важният въпрос, който ще си зададем някога. Търсенето на идентичност е свързано с големи промени в живота ни – болезнена раздяла или развод, болест или нещо друго, което ни изправя на нокти и ни призовава. Свържи се. Защото твоята дива женска природа чака да бъде открита.
„Понякога нищо не може да ни помогне да съберем смелост. Понякога просто трябва да скочим от скалата. По някое време в живота ни трябва да настъпи момент, в който да се доверим на любовта и да я последваме, въпреки страха си да не попаднем в капан. Когато животът е прекалено контролиран, остава все по-малко живот за контрол…“
К. П. Естес
Да се доверим на любовта и да я последваме означава да обърнем очи навътре и да предприемем това освобождаващо ни пътешествие. Накъде отивам? Къде повика на душата ми ме призовава? Кой е най-добрия начин да разгърна любовта си в света? Тези въпроси стоят пред нас и ни предизвикват да изживеем СЕБЕ СИ по най-автентичния възможен начин. Защото …
„Човек отваря вътрешните врати на сърцето си за безкрайната тишина на Духа, от чиято бездна избликва любовта и се раздава на всички.“
Томас Мъртън
