Всеки човек притежава инстинкта да се привързва и точно това е идеята в основата на известната Теория на привързаността, създадена от психоаналитика Джон Боулби. Според неговите идеи децата ни идват на този свят с инстинктивната потребност да се привързват, защото това осигурява оцеляването им в този свят. И в зависимост от отношенията на детето с обрижващия и доверен друг, то развива различен стил на привързаност. И той ще се отрази на начина, по който детето ще изгражда взаимоотношения и ще се справя с проблемните ситуации в живота си.
Привързаността най-общо се дели на сигурна и несигурна. С малко повече подробности ще опишем как става така, че детето ни развива единия или другия тип привързаност и какво всъщност, като родители, трябва да знаем.
Вижте първа част на статията ТУК!
Стил на сигурна привързаност
Детето изгражда сигурна привързаност, когато обгрижващият друг е във физическа близост и е емоционално достъпен за нуждите на детето. Детето от своя страна разчита на него в ситуации на тревожност и стрес, търсейки утеха, защита и подкрепа. Когато тази основна нужда е удовлетворена, детето спокойно преминава към поведения, свързани с изследване на външния свят, свързване с други хора, които поведения развиват неговите психика, поведенчески и социални умения. Сигурният стил на привързаност позволява на детето да развие стратегии за регулация на стреса като в същото време се отваря пространство за извършване на когнитивна дейност и експериментиране с различни стратегии за справяне с трудни ситуации.
Стил на амбивалентна привързаност
Амбивалентна привързаност се развива тогава, когато реакцията на родителя при търсене на близост от страна на детето при стрес е непредсказуема. Тя може да варира от гняв до активно утешаване без връзка с нивото на стрес у детето. Детето с амбивалентна привързаност се фокусира върху поведение на търсене на близост с цел защита. Така не се преминава нататък детето да развие поведения с цел изследване на външния свят, сдружаване и обгрижване. Детето започва да възприема света като непредсказуем и опасен без защитата на друг човек, поради което става зависимо от значимия възрастен и силно тревожно, когато той не е в непосредственото му полезрение. Този стил на привързаност често е съпътстван с детски пристъпи в резултат на това, че детето не знае как да се справя само с тревожността и афекта преминава в криза.
Стил на избягваща привързаност
При формирането на избягващата привързаност реакциите на родителя включват отхвърляне, гняв, заплаха от наказание. Както и злоупотреба при търсене на близост. Това формира у детето избягване на поведение на привързаност, защото самата ситуация на близост за него се е превърнала в заплаха. Детето отрича нуждата си от привързаност, избягва близостта, потиска емоциите си при стрес и започва да разчита само на себе си. Изгражда се поведение на т.н. „детска независимост“, както и на представа за света като враждебно място.
Дезорганизиран стил на привързаност
Дезорганизираната привързаност е една от най-трудните. Тя се характеризира с интрузивност, малтретиране и неглижиране на детето от страна на родителя или друга обгрижваща фигура. Детето развива крайна зависимост от близост с друг човек, като в същото време развива и непоносимост към същата тази близост. Този стил на привързаност представлява заплаха за поява на психопатологични симптоми в детско-юношеска и зряла възраст.
Децата с неадекватно формирана привързаност трудно се доверяват на възрастните. Приемайки ги за заплашващи, изпитват неспособност да контролират своите импулси и проявяват агресия. Враждебността на родителите, отхвърлянето и непоследователността са пряко свързани с детската агресия. Децата с неадекватно формирана привързаност са по-склонни да развият ниска самооценка, прилепчиво и нуждаещо се поведение. Както и неспособност за развитие и поддържане на приятелство, опозиционно и антисоциално поведение.
Като зрели хора несигурната привързаност може да доведе до неспособност за проява на доверие и интимност. Както и до липса на емпатия и състрадание. Това прави взаимоотношенията за тези хора истинско предизвикателство. Иска се самопознание и много работа със себе си, за да се излезе от омагьосания кръг на несигурната привързаност. И работата с психолог или психотерапевт наистина може да помогне.
