Всъщност ние не можем да „станем“ СЕБЕ СИ, просто, защото ние сме, но сме забравили как да бъдем. Е, ако това ви звучи много заплетено, нека опитам да го кажа още веднъж. Всеки от нас има свой център, от чиято перспектива има само едно състояние – яснота.
Но раждайки се в този свят ние сме ставаме обусловени – от семейството ни и възпитанието, което сме получили; от обществото; от културните тенденции и т.н. Слой след слой и нашия чист вътрешен център, който наричаме СЕБЕ СИ е замъглен. Дори не знаем дали го има.
Кои сме ние под всички неща, които са ни обусловили без нашето позволение? Е, точно за това ви предлагаме да се откажете веднъж завинаги от тези няколко неща, които продължавта а ви влияят и да замъгляват обектива ви. И най-после да се видите – истински, чисти и прекрасни!
Забравете кой ТРЯБВА да бъдете
Може би и вие сте израснали с думите „трябва“ – трябва да слушате, трябва да имате итлични оценки, трябва да пазите „добро поведение“. И според кого? А как е според вас? Единственото, което наистина трябва да направите е да се усъмните във всяко правило и да се запитате това ваше мнение ли е или е поредната обусловеност, която ви пречи да видите какво всъщност искате вие. Истината е, че нищо не „трябва“. Това, което е, е. И нищо друго няма значение.
Освободете се от нуждата да контролирате
Контролът е нещо, което се учим да прилагаме върху средата и хората около нас просто, защото се страхуваме. Но от какво? От лиспата си на контрол върху света. А контрол нужен ли е? Това е една от най-старите и най-безсмислени онцепции, съществуващи някога. Ние сме просто хора и това, което можем да направим е да се адаптираме, да се развиваме и да опознаваме себе си и другите.
Котролът върви срещу природните процеси и води до разочарование. Защото човешката воля не може да спре дъжда да вали, нито може да спре смяната на сезоните. Защо тогава си мислим, че можем да променим другите или че можем да им какзваме какво „трябва“ и какво е „редно“? Освобождавайки се от желанието да контролираме средата всъщност обелваме един много дебел слой от собствената си обусловеност и имаме реалния шанс да видим точно кои сме. Не какви „трябва“ да бъдем, а какви сме в действителност!