С края на лятото настъпва сезон на все по-късите дни и все по-плътните сенки. Пейзажът рисува страховити форми от пушеци и оголени сиви клони. Животът става по-бавен, а сънищата по-дълбоки и реалистични. Започва мразовит период от живота, който ще ни потапя в мъглявини и ще ни захлупва под ледени преспи. Слънцето в низините ще грее все по-слабо, а пейзажът ще става все по-омагьосан. Мракът бързо ще измества слънцето, а дневната светлина ще отстъпва пред вълшебството на огъня. Започва сезонът на магиите. Началото му – нощта на 31 Октомври срещу 1 Ноември.
Краят на месец Октомври съвпада с магически момент в годината, който се почита в календара на множество езически култури от древността. Всички те виждат в прехода между лятото и зимата аналогия с цикличността на живота и смъртта, а в нощта срещу 1 Ноември – момент на тайнство и среща с мъртвите.
За келтите началото на месец Ноември бележел същинския край на лятото. Това бил моментът в годината, когато последната реколта била тъкмо обрана. С първите сериозни студове растежът навън постепено спирал, птиците замлъквали и животът замирал.
Тъмните часове в денонощието започвали да преобладават над светлите – още един сигурен знак, че зад ъгъла чака зима.
Чувството ни е познато. И при нас природата добива минорни отенъци, ветровете набират мощ, а първите мъгли проникват все по-дълбоко под кожата, въздействайки върху био-ритъма и настроенията ни.
Така изпращаме последните зелени листа да отлетят с вятъра.
Още малко и от ярките до сега цветове ще остане само мокра шума от спомени. Но преди да кажем последно сбогом на лятото, се потопяме в магията на момента. Това е времето, когато колелото на годината стига до мъртвата си точка.
Древните сравнявали този момент с повратна точка от годишния цикъл живот-смърт-прераждане. Смятало се, че тогава се отваря портал към Отвъдното, който отприщва непознати и тайнствени сили
В нощта на 31 Октомври зодиакалния знак на Скорпиона е вече окончателно влязъл в небесно владение.
Астрологически, този момент от годината попада под знака на Скорпиона – зодията на тайните и трансформациите. Силата на зодия Скорпион се зарежда от дълбоките води на подсъзнанието, от тъмните кътчета на душата и от енергията на преобразуванията. Стихията му се разгръща във вечното търсене и духовното израстване.
Слънцето е в зодиакалната тъма на нощното паякообразно от 23 Октомври. В продължение на месец, символиката на този импулсивен, взривоопасен и магнетичен знак, разполагащ със смъртоносно жило, постепенно ще обладава северното полукълбо заедно с хиберниращия ефект на зимата.
Древните знаели, че нощта на 31 Октомври срещу 1 Ноември попада между есенното равноденствие и зимното слънцестоене.
Около тази дата келти и друиди отбелязвали средата на годината и се потапяли в енергията на това годишно тайнство чрез ритуали и маскаради.
В синхрон с небесните тела, природата и помежду си, различни древни и съвременни култури отбелязват нощта срещу 1 Ноември, вдъхновени от темите за смъртта, магията и героите на мрака.
Друидските жреци-магьосници палели по случая клади, а келтите, слагали страшни маски. Така те церемониално почитали кръговрата в природата, тъмните сили и паметта на починалите.
Ритуалът на Сауин символично преполовявал животът на две, чертаейки граница между лятото и зимата, разждането и смъртта, живите и мъртвите, между Тук и Отвъд.
Според древните вярвания, в нощта на Сауин завесата между света на живите и Отвъдното ставала тънка и прозрачна. Настъпвала магическа нощ, която се отваряла за всичко що е скрито за окото и трудно уловимо за мисълта. Материализирали се същества от непознатото и мрака, които се смесвали с живите. Така започвал сезонът на мрака, затишието и плътните сенки.
С ритуалът Сауин, келтите се приспособявали към тъмната страна на живота.
Притегателната сила на магията и отвъдното запазила стилистиката на този древен ритуал през вековете. Неговата популярност и силното му присъствие във фолклора на народи като англичаните и ирландците го разпространили отвъд Океана, и заедно с многобройните преселници – към САЩ и Канада.
Така се зародил маскарадът Хелоуин, който днес мигрира със скоростта на глобализацията сред все повече държави и култури по света. Макар и лишен от религиозното въодущевление на миналото, празникът впечатлява с огромния си брой почитатели, наред с цялата комерсиална машина, която успява да задвижи около себе си.
Един от съвременните символи на Хелоуин е тиквения фенер, издълбан под формата на зловеща маска, осветена отвътре със свещ. Както тиквата, така и нейния предшественик в ирландския фолклор – ряпата, са наследници на езическата сауинска традиция и напомнят за фенерите, които древните палели, за да осветяват пътя на изгубените мъртви души.
На 31 Октомври католическата Църква отбелязва тайнството на живота и смъртта под името Денят на Вси Светии.
Много преди прохождането на модерния глобален свят, католическата Църква усетила потенциала на вековния човешки интерес към смъртта и тайнствените сили на мрака. Така през 835 г. с указ на папа Григорий IV, Църквата умело интегрирала езическия празник на мъртвите към своя религиозен канон.
Фестивалът на мрака и мъртъвците бил трансформиран в светъл католически празник, почитащ имената на всички благословенни светци и мъченици.
Много различни култури почитат мъртвите с ритуали, които съвпадат с началото на мрака и затишието в природата.
Така те взимат символично участие в естествения цикъл на раждане-живот-смърт, възвръщайки си обществената сплотеност и усещане за контрол над нещата от живота. Така те симулират хармония с универсалния вселенски ред.
Българите в миналото изпълнявали подобни ритуали няколко пъти в годината, отбелязвайки своите малки и големи Задушници.
Dia de Muertos и нощта на мъртвите в мексиканската култура
Преди 16 век народът на Мексико почитал своите мъртви прадеди и се молел за починалите си близки в началото на лятото, следвайки древна ацтекска традиция.
С началото на испанската колонизация и покръстване на населението, празникът се измества в навечерието на месец Ноември. Тогава мексиканците се преобразяват ритуално, рисувайки лицата си като красиви декоративни човешки черепи, а в домовете на семействата с мексикански корени се декорират олтари в памет на починали близки и любими хора.
През 2008г. тази древна традиция е включена от ЮНЕСКО в Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.
Животът може да бъде страшен и вълнуващ едновременно, особено в нощите, напоени с тайнството на древното човешко въображение.
По стар езически обичай, такава ще бъде и последната нощ от месец Октомври, когато силите на мрака оживяват заедно с магията на древността.
Потопете се в нейната енергия според своите собствени вярвания и намерете време да си спомните за нещо или някой от вашето лично минало.
Източник: Masha & The Magic
