Повечето от нас, и особено жените, сме възпитавани чрез вменяване на вина и това естествено е създало един вътрешен конрольор у всеки от нас, който често блокира щастието ни чрез т.н. угризения. Или чувство на вина. Което ни залива отвътре всеки път, когато искаме да направим нещо, което не е „по правилата” на семейството ни, приятелите ни или обществото.
Но всъщност ако осъзнаем, че тези угризения са напълно културно обусловени можем да им се противопоставим и най-сетне – да заявим себе си. Това са наложени вярвания като „Момичетата не говорят на висок тон”/”Не заявяват мнение” или „Мъжете са силни”/”Не показват слабост” и т.н.
Всъщност нашите угризения и желание постоянно да се извиняваме на другите хора за нещо говорят за ниската ни самооценка и желание да бъдем приети от другите хора на всяка цена. Но в същността на това лежи страхът ни да бъдем себе си. Колкото и да не искаме да признаем, да бъдеш такъв, какъвто си изисква кураж и вътрешна сила. И най-вече – способността да заявиш своята уникална същност без угризения!
Предлагаме ви няколко начина да започнете да живеете без угризения още днес!
„Извинявай” по навик
Като деца вероятно са ви карали да се извинявате дори и когато нямате никакво желание да го правите. Сърдити сте, другият не е постъпил добре с вас, а вие е трябвало да се извините. Просто защото „така трябва”. Тази принуда някак е размила границите на това кога се извиняваме, защото наистина го мислим и кога – защото „така трябва”.
Извиняваме се за всичко. Ако някой ни блъсне на улицата инстинктивно се извиняваме, без да сме виновни за нищо. Навикът е вкоренен дълбоко, но е време да спрем да използваме тази дума за щяло и нещяло. Просто зашото не сме ние човека, който трябва да се извинява за всичко.
„Съжалявам” никога повече
Истината е, че в повечето случаи, когато казваме „съжалявам” отговорността не е наша. Но ние я приемаме просто по навик. Може би трябва да започнем да правим разликата между нашата отговрност и чуждата. Това със сигурност ще повиши самооценката ни и ще ни помогне да живеем автентичен живот „без угризения”.
От друга страна, има много ситуации, в които не само не трябва да се извиняваме, но и трябва да отстоим позицията си. Непримейаки чуждата отговорност всъщност ние я върне обратно към човека, който я носи. Време е да спрем да използваме тази дума, когато не я чувстваме и да я заменим с увереното „Не съжалявам за нищо”.
