frida.bg
обичам

„Моментът, в който най-сетне научих как да те обичам“

„Истинска любов е когато обичаш някого, без значение дали е с теб, или не.“

Неизвестен автор

Моментът, в който започнах да научавам как да те обичам.

Това беше моментът, в който осъзнах всички различия помежду ни. Моментите, в които се дразнех на всичко, което те различава от мен и поставя граница помежду ни. Когато излязох от илюзията за безметежност и видях реалността такава, каквато е. И теб. В твоята сурова автентичност. Но това беше моментът, в който най-сетне те видях такъв, какъвто си. Ти, различен от Аз. Със своите нужди, рани, особености, неизвървяни стъпки.

Любов, която не знае как да се прояви, наранява човека отсреща. Но за научиш как да обичаш другия, трябва да започнеш да го разбираш. За да започнеш да го разбираш, трябва да започнеш да го слушаш.”

Thich Nhat Hanh

Но имаше моменти, в които забравях как да те обичам.

Това бяха моментите, в които исках да се промениш, за да ми станеш „удобен“. Защото твоята различност и непредсказуемост ми идваха в повече. Исках спокойствие. Исках да те вкарам в някаква рамка, за да мога да те виждам статично. А не постоянно да размазваш фокуса на обектива ми. Но това бяха и моментите, в които осъзнавах, че това не е редно и започвах да те обичам по-истински. Радвайки се на всяко твое несъответствие с представите ми.

„Колкото повече разбраш, толкова повече обичаш. Колкото повече обичаш, толкова повече разбираш. Това са просто двете страни на една и съща реалност. Сърцето на любовта и сърцето на разбирането са едно и също нещо.”

Thich Nhat Hanh

Моментът, в който разбрах, че най-сетне съм научила да те обичам.

Това бе моментът, в който бях готова да отворя широко прозореца, за да полетиш. На воля. С цялата свобода на света, защото най-сетне приех, че ти си се родил с разперени криле. Това бе моментът, в който ВИДЯХ истинската ти същност. И всичко, което можех да направя е да ти подаря свободата ДА БЪДЕШ! А любовта? Тя винаги ще бъде в мен, защото любовта сама по себе си, никой не може да ти я отнеме!

„Много често когато казваме „Обичам те” ние се фокусираме върху идеята за „аз” – този, който извършва действието и много по-малко – върху качеството на любовта, която предлагаме. Това се случва, защото сме хванати в капана на идеята за Аз-а. Но всъщност няма такова нещо като индивидуален, отделен Аз.

Цветето е направено освен от листа и цветове и от много други елементи като хлорофил, слънчева светлина и вода. То не може да съществува само по себе си. То може да БЪДЕ само когато  всички нужни елементи бъдат ЗАЕДНО. Това се отнася и за хората. Ние не можем да съществуваме сами по себе си, а имаме нужда да се свържем. Ние сме направени от не-Аз елементи, каквито са слънцето, водата, родителите, приятелите и т.н. Само ако можем да видим нашата взаимосвързаност с другия можем да разберем нашата собствена болка и болката на другия, нашето собствено щастие и щастието на другия. Само когато се научим да ВИЖДАМЕ, можем да действаме и да говорим като диференцирани същества. И това може да облекчи толкова много страдание.”

Thich Nhat Hanh