Всички деца имат своите различни заложби и дадености. Но успяват ли те да ги реализират? Учебната година започна с пълна скорост и ни задава въпроса как да отключим скрития потенциал на детето и да създадем у него желание да учи?
Ако сте родител (или учител), сигурно тази ситуация Ви е позната: представете си две деца с еднакви дадености, способности и потенциал. Израснали в една и съща среда, от едно и също училище и дори с едни и същи учители. Едното взема първата попаднала му книга и чете естествено и гладко. Другото се препъва из текста без да може да го разбере и още по-малко да се концентрира.
Често за това обвиняваме учителите или родителите. Още по-лошо, понякога обвиняваме детето. С риска да създадем у него чувство за вина и тревожност, го наричаме мързеливо или неинтелигентно. За щастие науката ни казва, че това не е вярно. „Вината” не е в лошата образователна система, а просто в лоша координация между мозъка и тялото. А как можем да отключим скрития потенциал на детето? Трябва да започнем с основната причина.
Мислещият мозък vs. действащия мозък
Човешкият мозък е разделен на много различни части. Ние сме се развили в такива сложни организми, като всяка от тях е играла своята решаваща роля в нашия живот. Една от тези части, на която ще обърнем внимание сега, е малкият мозък.
Той е отговорен за развитието и овладяването на различните умения, двигателното функциониране и мускулната координация. Той също така има значително влияние върху когнитивността, обучението, паметта, езика и контрола на емоциите. Когато малкият мозък е развил напълно едно умение, той става изключително ефективен в него и го изпълнява без никакво съзнателно усилие. Но за разлика от животните, човешките бебета се раждат без почти никакви умения и трябва да започнат да ги развиват незабавно – процес на съзряване, който продължава до след пубертета.
Друга част от мозъка, която ще наречем „мислещия мозък“ за по-лесно, не е толкова ефективна. Необходими са невероятно количество мисъл и енергия, за да се изпълнят всички умения, които все още не са усвоени от малкия мозък. Мозъчната дейност там е далеч по-бавна и не е толкова прецизна. Ето защо, докато още се учим, ние караме колело съзнателно, т.е. използвайки мислещия си мозък, и паданията са неизбежни.
След като овладеем дейността, нашият мислещ мозък е вече много по-малко ангажиран с нея, тъй като процесът се извършва в мозъчната кора – инстинктивно, автоматизирано и без усилия. Обикновено, когато мозъкът е развил напълно тези умения, те никога не могат да бъдат забравени.
Двигателни умения и четене
Когато кажем „четене”, обикновено си представяме чисто интелектуална дейност. И наистина, след като го овладеем добре, голяма част от работата при четене се пренасочва към мислещия мозък, но това не е така от самото начало.
Какво представлява четенето на основно ниво? Очите следват ред от текст, възприемайки буквите на всяка дума в правилния ред, след това разпознавате думите и тогава значението на фразата се съхранява в мислещия мозък.
Първото действие – „очите следват ред от текст“ всъщност е фино двигателно умение. Малкият мозък координира очните мускули, за да се движат плавно през страницата. Неврологията твърди, че съществува пряка връзка между ранното развитие на двигателните умения и постиженията в училище.
Ако детето не е развило двигателното умение за проследяване с очи, какво ще се случи с процеса на четене? Точно както когато карате колело, движението се пренасочва към мислещия мозък. Очите не могат безпроблемно да следват линията, така че подскачат нагоре-надолу и напред-назад. Често децата, които изпитват тази трудност, използват пръста си или линийка, за да помогнат на очите си да следват думите. След това мислещият мозък трябва да положи усилия да разгадае думите. Накрая, след като детето е разбрало думата, тя трябва да бъде съхранена в мислещия мозък – и тогава процесът започва отново със следващата дума.
Така че, докато детето стигне края на изречението, мозъкът е толкова изтощен, че думите от началото на изречението са забравени и за разбиране не може да става и дума. Това се получава, защото всяка дейност трябва да бъде изпълнена от мислещия мозък. Ако малкият мозък не създаде умения, за да облекчи мислещия мозък, детето няма да може да изпита удоволствие от четенето и ще се изтощава по-бързо от съучениците си.
Отключване на потенциала на детето
Но как можем да помогнем на децата? На доста родители и им се струва, че на тези трудности не се обръща внимание в класната стая, но това не е така поради липса на желание. Независимо от това, че много професионалисти призовават университетите да въведат неврологията в образованието на учителите, това все още не е направено. Това означава, че учителите просто не са получили ресурсите, от които се нуждаят, за да се справят с тези проблеми. Още повече, в реалността на класната стая, дори и да имат желание и способност, учителите нямат възможност да го направят.
Има обаче някои не толкова сложни прийома, които можем да прилагаме в къщи, и то при всяка дейност – не само при писане на домашни и учене на уроци, а и при участие в ежедневната дейност на семейството.
Често в началното образование, както и у дома, се опитваме да се справим с проблемите, свързани с ученето по начин подобен на това да хвърлим детето в басейн и да се надяваме, че само ще се научи да плува. Но, разбира се, то не може да стане по този начин.
Трябва да се започне с дребните основни неща и да се напредва малко по малко, за да не стресираме детето и то да „намрази водата“.
Ако едно по-голямо дете се опитва да плува, не бихме го накарали да преплува определен брой дължини. Бихме го върнали обратно към основните неща. Ако едно по-голямо дете се опитва да чете, не бива да му слагаме книга в ръцете и да го принуждаваме да се бори. Трябва да се върнем към основите, които се крият в малкия мозък.
Ако не го направим след време децата се изтощават от безплодните опити. Те толкова се измъчват от опитите да се борят с мозъка си, че четенето, писането, свиренето или която и да е друга дейност става стресираща за тях. Те не могат да разбират прочетеното или чутото, не могат да се концентрират и не могат да се справят като своите връстници.
На деца с най-голям потенциал може да им бъде най-трудно. Това, което трябва направим е да подходим към тях по различен начин – такъв, който наистина да даде резултат и най-важното – да не накара децата да „намразят плуването”. Ако искаме да се подобрят четенето, писането и уменията за концентрация, е еднакво важно да се развива и разработва координацията между мозъка и тялото и да се предизвика у детето желание да ги усъвършенства.
Работете по уменията за визуализация
Насърчавайте детето да създаде картина в съзнанието си за това, което току-що е прочело. Например, ако героите в книгата се хранят, помолете го да опише как изглежда масата. След това го накарайте да нарисува тази картина. Когато детето започне по-добре да визуализира, то ще може да опише образа с думи, вместо да се налага да го рисува.
Оставете детето да ви учи
Да можеш да обясниш как правиш нещо изисква осмисляне на информация и съхраняването ѝ в мозъка. Ако детето се учи например да дриблира с баскетболна топка, помолете го то да Ви научи на това. Учителите правят нещо подобно в клас, като разпределят учениците да работят по двойки.
Предложете игри, които използват визуална памет
Има много игри, които могат да помогнат на дете да работи върху визуалната си памет и да използва нейния потенциал. Можете също така да дадете на детето списание и да го помолете да загради всички букви „и” на една страница за една минута. Можете също да превърнете регистрационните табели на автомобилите в игра. Редувайте се да четете на глас буквите и цифрите на регистрационния номер, а после да ги кажете и отзад-напред.
Играйте карти
Простите игри на карти подобряват работната памет по два начина. Детето трябва непрекъснато да има предвид правилата на играта. В същото време то трябва да помни какви карти има и кои карти са изиграни.
Насърчавайте активното четене
Текст-маркерите и самозалепящите се бележки са много популярни с причина! Слагането на бележки или подчертаването на части от текста може да помогне на децата да осмислят съдържанието и да го задържат в ума достатъчно дълго, за да отговорят на въпроси за него. Говоренето на глас и задаването на въпроси за прочетеното също са много полезни.
Разбивайте информацията на по-малки порции
Някога чудили ли сте се защо често телефонните номера или дългите банкови сметки се изписват с тирета в тях? Защото е по-лесно да запомните няколко малки групи цифри, отколкото една дълга редица. Имайте това предвид, когато давате на детето инструкции в няколко стъпки. Запишете ги в списък или ги казвайте една по една. Можете също така да използвате различни графични методи за организация на информация, за да разделите задачата на по-малки части.
Направете възприятията многосензорни
Обработването на информацията по възможно най-много начини помага за развитието на връзката между различните центрове на мозъка и подобрява както работната, така и дългосрочната памет. Напишете задачите, за да може детето ви да ги гледа. Кажете ги на глас, за да ги чуе. Подхвърляйте си топка с него, докато обсъждате задачите, които трябва да изпълни.
Развивайте фината моторика
Фините движения на пръстите на ръцете са особено важни за развитието на мозъчния потенциал. Те са и пряко свързани с говорните умения. Координацията око – ръка се усъвършенства с извършването на прецизни дейности като оцветяване, завързване на връзки, закопчаване на копчета, пъхане на предмети в тесен отвор, подреждане на книги или моливи. Ако на детето му е омръзнало да изписва букви и цифри в тетрадката, може да му предложите да нарисува картина, съставена от тях, да ги измайстори от пластелин или да ги изреже от хартия.
