Много често детето ни изпитва тревожност и страх, за които самото то няма нужните думи и не може да обясни. Това ни кара да се замислим на какво се дължи това и как ние, като родители, можем да помогнем на децата си да се справят с тези трудни емоции. За цета трябва да знаем какво създава тревожността у децата. Както и кои са най-силните им страхове и как да помогнем на детето да намери думи да опише чувствата си.
За какво всъщност се тревожат децата ни?
Изоставяне
Факт е, че децата най-много от всичко се страхуват да не бъдат изоставени, отхвърлени и необичани от родителите им. Много често в гнева си родителите заплашват детето, че ще го изоставят, ще го оставят на улицата, в сиропиталище и т.н. Родители, просто не го правете! Тези реплики (и действия!) създават дълбок страх от изоставяне, който вероятно ще преследва децата ни цял живот.
Вина
Понякога случайно, а друг път преднамерено родителите вменяват вина у детето. Дали, за да го накарат да „слуша“ или нещо друго – вината често несъзавано се ползва от родителите като средство да принудим детето да се държи по определен начин. Ако трябва да сме напълно откровени – просто, за да ни е по-спокойно на нас самите. Но използването на вменяване на вина или засрамване за щяло и нещяло всъщност принуждава детето да се затвори за света и да трупа в себе си тревога, която се срамува да изрази.
Автономия
Детето има нужда да изследва света без ограничения като в същото време се чувства сигурно и в безопастност. Когато по различни съображения на родителите детето е спряно да направи нещо, което иска – то често реагира с гняв и фрустрация. Гневът на свой ред може да предизвика фантазии за отмъщение на родителите, а той – страх от отхвърляне и наказание. Можем да избегнем тази верижна реакция ако просто позволяваме на детето си да опитва нови неща, които са в границите на здравословното, докато ние сме там – до него – готови да се притечем на помощ, стига то да я поиска.
Неразбирателство между родителите
Когато родителите са в откровено лоши отношения, детето изпитва силна тревога и чувство на вина. Тревога, че домът е в опасност. Тревога, че „всичко“ е по вина на детето. То се опитва да си обясни защо това се случва. Нито разбира основанията на възрастните. Така може да приеме, че то самото със своите действия и присъствие в света е отговорно за лошите отношения между родителите.
Затова е много важно пред него да не се случват спорове и кавги. Тъй като то се чувства изгубено в емоционалната бъркотия на родителите си. В тези случаи е добре да му се обясни, че то не носи отговорност за това, че майката и бащата не се разбират. Както и да се успокои страхът му от изоставяне, който неизмено се активира.
