Времето на Вирджиния Улф
Вирджиния Улф е един от най-известните представители на модернизма във Великобритания през двадесети век. Тя пише във времена, когато викторианската епоха е в разцвета си, но става свидетел на нейния залез. Пише във времена, когато обществото е изгубило идеалите си и е в търсене на нови. Преживява ужаса на Първата световна война , който влияе на писането ѝ. То е новаторско, отразява действителността, но я показва през очите на жена. Вирджиния Улф е една от първите модерни писателки, феминистка, доказала, че за таланта няма значение дали си жена или мъж. Освен това е автор на десет романа, както и много есета и няколко разказа.
В „Смъртта на еднодневката и други есета“ Вирджиния Улф размишлява върху живота и смъртта, върху влиянието на незначителните действия и факти върху съзнанието, разсъждава над ролите на съвременния роман и съвременните писатели. Авторът пише увлекателно и плавно преминава от тема в тема, като оставя читателят сам да вади изводите си от прочетеното. Използва дълги сложни изречения и много метафори, за да опише мислите и наблюденията си. Нейните есета трябва да се четат внимателно, за да може читателят да вникне в дебрите на съзнанието ѝ и да разбере какво се крие в него.
Смъртта на еднодневката
В творбата, дала заглавие на цялата книга, „Смъртта на еднодневката“ прехвърчането на еднодневката от единия край на прозоречната рамка до другия отприщва у автора поток от мисли за живота и чистата енергия и как тази еднодневка представлява самия живот. От друга страна, Улф осъзнава и могъщата сила на смъртта, таяща се „отвън необхватна, безразлична, безлична , равнодушна към всичко наоколо“, която всъщност е неизбежна и достига до всеки живот, без значение дали човешки или на една еднодневка.
В „Белегът на стената“ един незначителен факт от действителността, а именно белегът на стената, е този, който събужда спомени у автора, които го карат да се замисли за същността на живота и за истината. Всяка мисъл плавно преминава в друга, но неминуемо Улф се връща към белега и разсъждава над това какво представлява той. Тя прави опит да се разсее от него, което я води до нови размишления за Естеството, за знанието, като споменава и „Наръчник за йерархията“ от Уитикър, но неизбежно вниманието ѝ е привлечено отново и отново от този белег.
Особено важно есе е „Съвременният роман“
в което Вирджиния Улф излага идеите си за ролята на писателя в обществото, като според нея той е роб на същото това общество и пише каквото трябва, а не каквото иска. Главната идея е за творческата свобода и че задачата на пишещия е „да разкрие тази непозната и необхватна душа, все едно колко непроницаема и сложна е тя, да я разкрие колкото може по-вярно и по-задълбочено“, вместо да губи време и труд в писането на маловажни неща, свързани с материалното, а не с духовното. Затова тя обвинява редица автори като мистър Хърбърт Уелс и мистър Арнълд Бенет в материализъм, в това, че разочароват читателите си с творбите си и че се опитват да представят „незначителното и преходното за истинско и трайно“.
В „През погледа на съвременника“ тя обяснява причините за липсата на шедьоври, защото „изглежда, след всяко столетие на гении идва столетие на усилие и търсене; след размирици и разточителство следват разтребване и упорит труд“. Не всеки роман може да бъде велик и не всеки човек може да бъде добър критик, защото критиците трябва да хвърлят „по-широк, по-обективен поглед върху съвременната литература, и да гледат на писателите като на обикновени хора, захванали се да строят огромно здание; да оглеждат хоризонта, да преценяват миналото във връзка с бъдещето и тъй да подготвят пътя на бъдните шедьоври.“
По най-добрия начин
Вирджиния Улф пише във време, което е разтърсвано от конфликти, пише за общество, изгубило идеалите си, а за да може да го прави, е нужен нов нетрадиционен метод, с който да може да изследва човешкото съзнание. Според нея романът трябва да отразява борбата между вътрешния свят на човека и действителността, която го заобикаля.
Чрез творчеството си тя прави точно това- изследва човешкото съзнание, човешката душа, разговаря с читателите си, разкрива им мислите и наблюденията си и го прави по възможно най-добрия начин.
