Още от приказките с щастлив край тип „и заживели щастливо” бракът е нещо, което не ни осавя безразлични. Независимо дали сме „за” или „против”. Независимо дали искаме да сключим брак или не, със сигурност това е тема, по която имате ясно мнение. Но има нещо, за което рядко се замисляме. Бракът като институция отдавна е отживелица, бракът по любов също до някаква степен, защото новия тип брак е всичко, което не сме и подозирали. Но скоро вероятно ще видим отразено в детските приказки. Принцеси, които си тръгват от принца и щастливия край, за да търсят … СЕБЕ СИ! Е, това вече случва!
Три епохи на брака, които ни влияят, без да подозираме
Първата ера на брака – като институция, която защитава икономическите нужди на съпрузите и оцеляването им, отдавна е потънал в прах и забрава. Никой не се нуждае от тази прагматична схема, макар и в някои държави все още браковете да се уреждат спрямо финансовата обезпеченост и облаги. Бракът по сметка просто е отживелица. Но какво идва на негово място?
Втората ера на брака, в която любовта заема централно място, определено не издържа на товара на реалността. Романтиката рано или късно си отива, а мръсните чинии си остават мръсни, а сметките – сметки. Очакванията на хората някак остават излъгани. А изводът – бракът по любов не е най-добрата сделка.
Но какво се случва с тази свещена институция сега?
През последните години финансовата стабилност и дори любовта са изместени от потребност, която би накарала бабите и дядовците ни да облещят очи. Целта на новите бракове е да стане подслон на нашата автентичност и ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ. Ние очакваме нашите съпрузи да ни подкрепят и насърчават в това да се развиваме и да ставаме най-добрата версия на себе си. Т.е. да имаме неограничена свобода. Но как тези очаквания ще се стиковат с реалността този път?
Пътят на брака преминава от „бракът е саможертва” през „бракът е любов” до „бракът е начин да бъдем себе си”, А ние, съвременните хора, се питаме: а този път дали ще бъде сполучлив?
