Стандартите за красота са нещо много относително и това се отнася и за любимият аксесоар на жените – гримът. Тенденциите се сменят непрекъснато и сякаш ние, нормалните жени, трябва да се съобразяваме с тях ако искаме да бъдем „в крак с модата”. Но как всъщност това влияе върху нашата идентичност и усещане за щастие?
Гримът: от вчера до днес
От времето на Клеопатра до днес жените са използвали грима като средство да подертаят онези черти, които създават провокация и изпращат сигнали за секс, здраве и младост. червено червило и румени бузи, безупречна кожа без нито една бръчица и блестящи от жизненост очи. От еволюционна гледна точка това са знаците, които определят една „плодовита женска”, която може да износи здраво потомство. Малко по малко гримът се превръща в културно обусловен символ, а младостта – в стандарт за красота, с който жените всеки ден „трябва” да се сравняват.
Козметичните компании отдавна са намерили „златна ниша” в желанието на жените да останат завинаги „сексуално привлекателни” и най-вече – млади. Обещанието за незабавно подладяване и тенденциите, които покриват лицата ни с „втора кожа”, каквато е декоративната козметика привличат жените непрекъснато. Дори така популярият тренд „no make-up” е просто начин да покрием лицето си с няколо пласта „кожа”, хайлайтър и какво ли още не. Цел: да бъдем по стандарта н амоделите от списанията, чийто снимки определено са обработвани старателно с фотошоп.
Как гримът влияе на нашата идентичност?
Може би и вие, както и всички останали жени, прекарвате много време в очертаване на идеалните контури на лицето си или ползвате готовите смартфон приложния, които ви преобразяват само за минути в „перфектната ви версия“. Но замисляте ли се как това влияе върху вашата и върху идентичността на съвременните жени?
Трябва ли всъщност да бъдем перфектни и какво всъщност означава тази дума за вас самите? Следвате тенденциите и искате да бъдете харесвани от другите? Или просто искате да се скриете под маската на съвършенството, което да си признаем е просто фантазия. И кои сме ние зад дебелия пласт грим? Въпроси, които става все по-наложително да си задаваме, защото всеки аксесоар, който ни скрива е маска, която ни ограничава.
Можем ли да бъдем истински ако не позволяваме на приятелите си да ни виждат такива, каквито сме. И можем ли да имаме истински отношения с другите, когато не си позволяваме сами да бъдем не несъвършени, а такива каквито сме – ИСТИНСКИ? И какво се случва с увереността ни? Има ли я?
