Ако детето ви ЯВНО преживява нещо, което не може да обясни с думи вероятно имаме нужда да се посъветваме с детски психолог за това как можем да му помогнем. Децата реагират на всичко, което се случва около тях, дори самите те да не са директно замесени. Например, при явни или дори скрити конфликти между родителите. Те улавят напрежението сякаш с фини антенки. Понякога самите те имат проблеми във взаимоотношенията си с важни хора от обкръжението. Децата общуват със света преди всичко на нивото на сетивата и ако възприемат своя свят като груб и нелюбящ вероятно страхът и тревогата у тях ще се отразят върху говора, поведението, в общуването и в поведението им в училище.
В кои случаи всъщност трябва да заведем детето си на психолог
Детските страхове
Много проблеми в развитието на детето като заекване, безсъние, раздразнителност, неувереност в себе си, подчиняемост и други са свързани с преживявания на страх, които детето е преживяло в общуването си с възрастни и при възприемане на предмети и животни. Страховете у детето не възникват от само себе си, а от начина по който възрастните го предупреждават за възможни опасности.
Липсата на опит не позволява на детето адекватно да осъзнава и оценява опастността. Затова често не самата причина предизвиква страховото преживяване, а оценката на възрастните за нея. По този начин става ясно, че голяма част от страховете се внушават в процесите на обяснение.
В повечето случаи обектите на страх са възможност детето да проектира своята несигурност и тревожност. Страховете могат да бъдат конкретни, асоциативни и символни. Типичен символен страх е страхът от тъмното, като в неговата основа стои страха на малкото дете да не остане само, да не бъде изоставено от своите близки. При децата с повишена тревожност страховете са по-чести, т.е тревожността превръща всяка реална или измислена ситуация в страх.
Ревността при появата на новото дете
Раждането на ново дете в семейството е много сериозна криза в живота на по-голямото, което се чувства пренебрегнато, изоставено и с разклатена увереност, че е обичано от родителите си. Чувството на ревност го кара да приема всеки жест, поглед и ласка към другото дете с крайно преувеличение и обида, а самото то става необщително. Появяват се недоверие към родителите и враждебни чувства към това дете, което е “отнело” неговото място в семейството.
Детето е наранено, ревнува и страда от това. Прикритата ревност прави детето чувствително към най-малката несправедливост от страна на възрастните. Детето може да започне да сънува кошмари, в които да отреагира враждебните си емоции към малкото дете. Кошмарът в случая е средството, чрез което детето превръща в образи това, което се бои да каже с думи. Симптомите, които могат да се появят като демонстративно кашляне, нощно напикаване, гризане на нокти, обриви и др. се превръщат в начин детето да изрази чрез тялото си спотаените си емоции.
Независимо дали провява или скрива ревността си то се чувства нежелано, отблъснато и нещастно, проявява склонност към отмъщение, затваря се в себе си, капризничи, проявява своя протест по различни начини като целта е да бъде забелязано и “отново обичано” от родителите.
Очаквайте втора част на статията…
