Най-често детската криза е краткотрайна и е достатъчно на детето да се предостави пространство, в което да може да се отдръпне от възрастния и да се приближи, когато има нужда от близост. Малкoто дете има нужда от присъствието на значимия възрастен човек, от неговата безусловна любов, въпреки че може да изглежда така сякаш то не я иска.
Съществуват определени стратегии за действие от превенция на самата криза и удържане до намеса по време на същинската криза и осъществяване на контакт.
Изграждане на дневен режим
Дневният режим създава у децата чувството за комфорт и сигурност. Когато денят им е планиран, те знаят какво да очакват, което намалява възможността детето да се окаже в неуправляема ситуация, която би могла да предизвика криза. От друга страна, когато дневният режим се превърне в навик е по-малко вероятно неочакваните външни дразнители да нарушат емоционалното равновесие на детето, защото то има сигурността на определени дейности в точно определеното за тях време.
Разсейване
Още при първите знаци, че ще последва пристъп – потреперване на долната устна, свиване на челото и др. – може да се разсее вниманието му като му се предложи нещо интересно за правене. Колкото повече време и енергия влага детето в кризите, толкова по-трудно тя ще бъде прекратена, затова се препоръчва вниманието му да се отклони от това, което го разстройва.
Използване на хумора
След като се разсмее, детето много по-трудно ще се поддаде на гнева и тревожността. Това е стратегия, която пренасочва вниманието на детето, но тази стратегия не му позволява да изживее и съответно да се справи с емоциите си, например тревогата от раздяла.
Изнасяне
Представлява начин да се предостави пространството, което е нужно на детето, за да възвърне самоконтрола си. Детето се отнася на ръце или се изпраща в друга стая, т.е. да напусне сцената на събитието. Изнасянето не трябва да се превръща в наказание за лошо поведение, трябва да се обясни на детето с разбираеми думи защо се прави това, особено когато е във фаза на назряла криза и детето е започнало да удря себе си и другите.
Сядане на стол
Детето трябва да стои на стол в ъгъла на стаята, докато не се успокои. Трябва да продължи толкова минути, на колкото години е детето. Най-важният фактор е поведението на възрастния, който трябва да е спокоен и под контрол, да бъде нежен, но и непоколебим.
Излизане на родителя
Когато възрастният не е в състояние да контролира собствените си емоции е препоръчително той спокойно да излезе от стаята. Много е вероятно детето бързо то да се успокои, когато няма публика, чието внимание да привлича.
Справяне със собствения гняв
Важно е разбирането, че гневът не е нещо, което трябва да се крие и детето разбира това чрез поведението на възрастния. Когато той открито говори за своите чувства и показва един адекватен модел за реагиране в ситуацията, детето постепенно усвоява нови начини за справяне.
Прегръщане
Чрез прегръдката детето чувства присъствието на възрастния, което му дава сигурност. Някои деца приемат прегръдката като ограничаване, което ги вбесява още повече. В тези случаи се използва друга стратегия.
Плътна прегръдка
Това е прегръдка изотзад, през която нежно се притиска гръдния кош на детето към тялото на възрастния. Прилага се при деца, които проявяват насилие към себе си или друг по време на кризата.
Разговаряне
По време на силна криза детето не чува и не разбира нищо от това, което му се говори. Въпреки това детето усеща спокойния тон на гласа и присъствието на възрастния и това му действа успокоително. Самоконтролът и приемането на ситуацията по един нормален начин от възрастния помага на детето да разбере, че ситуацията не е толкова страшна, колкото си мисли. Ако на крещенето на детето той отвърне с крещене ситуацията ще се влоши. И възрастният ще почувства вина от изгубения контрол.
Реагиране
Когато възрастните реагират по неутрален начин на поведението на детето по време на криза, то скоро ще разбере, че това не е средството, с което трябва да привлича внимание. Ако това е целта му. От друга страна ще започне да им подражава, постепенно изграждайки собствения си самоконтрол.
Прочетете първата част на статията ТУК!
