frida.bg
елиф

Елиф Шафак: за смисъла на историите, които ни отвеждат отвъд

Ако някога в ръцете ви е попадала книга на Елиф Шафак знаете, че нейните разкази приличат по-скоро на лабиринти, в които можеш да се загубиш и да се намериш наново. Нейните думи оплитат разкази, които те омайват, както думите на Шехеразада са омайвали султана, а целта на нейната белетрисика е повече от ясна – обединение на националности и отваряне на идеята в сърцето на всеки човек, че всички ние сме едно цяло.

Елиф Шафак: разкачвачката на истории, които стигат до сърцевината на човешкото

Вместо да се задълбочаваме в биографични факти за известната турска писателка, докоснала милиони сърца по света с историите си, нека ви представим това 20-минутно видео и да й позволим тя да ни разкаже историята си сама. Както умее. С метафори и необичайни сравнения. С хумор и резки мисловни криволици. Очертавайки кръгове насред кръговете и цитирайки думите на собственото си сърце.

Знам,че не е добре да изричам такива неща пред публика от учени и образовани хора, но истината е, че всички хора, които посещаваха баба ми за техните проблеми с кожата не видях нито един да се върне нещастен или неизлекуван. Попитах я дали това не е заради силата на молитвата. Тя каза: „Да, молитвата е важна, но също така трябва да знаеш силата на кръговете. Ако искаш да разрушиш нещо в този живот било то акне, пъпка и нечия душа единственото нещо, което трябва да направиш е да го заградиш с дебели стени. Ще изсъхне отвътре“.

Елиф Шафак или модерната Шехеразада, която размива различията между нациите с историите си

Преплитайки собствената си история със състоянието на литературата и мястото на източните „разказвачи на истории“ в западния литературен свят, Елиф ни кани на пътешествие. А блясъкът в очите й ни затрогва с искреност и автентична простота, която чертае кръг в кръг до най-важното нещо – да отидем отвъд вярванията и предбеденостите, за да открием истината за живота в собственото си сърце.

Историите не могат да срутят границите, но могат да пробият дупки в мисловните ни стени. И през тези дупки можем да хвърлим бърз поглед на другите и понякога дори можем да хареса това, което виждаме.

От самото начало белетристиката за мен беше не толкова автобиографична манифестация, колкото трансцедентално пътуване в други животи, други възможности.

Навсякъде, където отивах чувствах, че въображението ми беше единственият куфар, който можех да взема със себе си. Историите ми даваха усещане за център, продължтелност и свързаност. Трите думи, които иначе ми липсваха.

Когато четем една хубава книга оставяме нашите малки уютни апартаменти назад, излизаме в нощта сами и започваме да опознаваме хора, които никога не сме срещали преди и дори сме били предубедени за тях.

Литературата трябва да ни отвежда отвъд. Ако тя не може да ни отведе там, то не е добра литература.

Елиф Шафак

Гледайте видеото и с български субтитри!