Вероятно след още няколко десетилетия ще звучи изненадващо, че жените не винаги са имали право да гласуват и да заемат публични длъжности.
Отричането на тези естествени права на дамите се корени още в Атинската демокрация, в която са може ли да гласуват единствено свободните мъже. Любопитно е, че въпреки че участието на жените в изборния процес не е била обичайна практика в Западния свят допреди около 150 години, много племена по света са поставяло жени на ключови позиции в управляващите органи. Усилията на жените за право на гласуване и кандидатиране за изборни длъжности са дълги и трудни. Почти всички държави към момента са гарантирали правото на гласуване на жените, този процес се е развивал в продължение на много години, някои държави са предприели тази стъпка много години преди други, но в крайна сметка огромното мнозинство от независими страни вече гарантира това право на жените.
Дамите са присъствали в политическата история на света от хилядолетия, включително в Древен Египет и по тази причина е абсурдно, че в края на 19-ти век, масово жените продължават да нямат избирателни права.
Всяко страна има своята история, а някои са доста изненадващи и интересни. Днес ще разгледаме кои са първите страни, които дават на жените избирателни права.
Дания
Парламентът в Дания започва обсъждането на гарантирането на право за гласуване на жените през 1886 г., въпреки че правото е ограничено до живеещите в Копенхаген плащащи данък жени. В Дания дамите се организират и създават Асоциация на жените, борещи за избирателни права, която провежда публични срещи за обсъждане на правата на жените и се среща с кандидатите за депутати, за да обсъди техните виждания по въпроса. Дания най-накрая предоставя на жените избирателни права през 1915 г.
Норвегия
През 1913 г. Норвегия въвежда правото на гласуване на жените, макар мъжете в страната да могат да гласуват още от 1898 г. Движението за гарантиране на правото на гласуване в страната е ръководено от Джина Крог и тя помaга изключително много за създаването на закон през 1901 г., който да позволи на някои жени да гласуват. Тези жени трябва да са платили определено количество данъци или да бъдат омъжени за човек, който е платил същата сума. Независимо, че е известен напредък дамите масово не са доволни от въведения закон и начело с Джина Крог и други жени продължават да се борят през следващите 12 години.
Финландия
Финландия е първата европейска държава, която се присъединява към на другите по-прогресивни нации през 1906 г. През това време страната се е наричала Велико княжество Финландия. Всъщност жените са имали право на глас преди това, както по шведско, така и по руско правителство. Уникалното по отношение на решението от 1906 г. е, че тя също така предоставя на жените правото да се кандидатират за членове на парламента, което прави Финалдния първата страна в света, която предприема подобна стъпка.
Австралия
След като извоюва независимостта си от Великобритания, Австралия веднага се заема да актуализира политиката си по отношение на правата жените. Законът влиза в сила през 1902 г. и макар да се отнася „уж“ за всички жени в новата независима страна, местните жени от коренното население аборигени са оставени извън избирателни права.
Нова Зеландия
През 1893 г. Нова Зеландия става първата независима държава, която приема закон за избирателните права на жените. Въпреки че Република Корсика, остров Питчийн, остров Ман и островите Кук са предоставили избирателни права на жените по-рано от Нова Зеландия, тези прогресивни идеи и решения се оказват временни, тъй като тези държави са колонизирани от европейските сили и съответно жените в тези територии губят правото си на глас. В Нова Зеландия този революционен за времето си закон осигурява правото на жените да гласуват, но не дава на жените правото да заемат пост в парламента или да се кандидатират за него.
