Разкъсвани сме между носталгията по познатото и стремежа към чуждото и странното. Доста често, ни липсват най- вече местата, които никога не сме познали.
Карсън Маккънърс
Започваме тази статия с цитат на Карсън Маккънърс, авторката на романа „Сърцето е самотен ловец“, защото той много добре описва драмата на съвременния човек в любовта. Разкъсван от добре познатото старо статукво и схващане за връзките и новият, неразбираем и вълнуващ тип връзки, в които обаче няма никаква сигурност. Сърцето е самотен ловец, който търси начини да открие, запази и подхрани любовта в себе си, но това става все по тудно и по-трудно. Старият шаблон е неадекватен на новите разбирания на съвременните хора, а тепърва изграждащите се устои на „новият вид отношения“ са все още твърде нестабилни.
Всички знаем, влюбването е лесно. То дори често не зависи от съзнателното ни решение и просто се случва. Но запазването на взаимоотношенията и отварянето за истиснката любов са нещо съвсем различно. Има много „съвременни неща“, които правят изграждането на връзки все по-трудно и дори невъзможно. И тези неща не са нещо, което не се отнася за нас. Всички сме потопени във време на интензивни промени, които засягат личното ни светоусещане или „Кой съм аз?“, както и усещането ни за връзката, в която искаме да отдадем (или не) сърцето си.
Ние сме хората на „бързата любов“
Бързата храна и бързото удоволствие са неща, които медиите, рекламите и начина ни на живот отдавна са вкоренили в подсъзнанието ни. Водим се от принципа, че „бързото“ е ценно, но на терена на любовта това води до пълна духовна и емоционална катастрофа. Сетивата ни са толкова преситени, искаме още и още и ставаме все по-неспособни да осъзнаем истинските неща в живота си. А те са мънички и често трябва да спрем забързания вихър на ежедневието си, за да ги видим. Защото истинската любов идва бавно и трябва да сме развили търпение у себе си, за да я дочакаме и след това да я запазим.
Ние сме поколението с девиз „Моля, следващия…“
Някак не сме склонни особено да правим компромиси и да градим с грижа и да, усилие, взаимоотношенията си. А връзките са точно това – изграждане с търпение и отдаденост. При първите трудности в любовта изникват безброй съмнения, породени от вярването, че „Ако той/тя беше правилната щеше да е лесно…“. Е, в живота лесно няма, а тази илюзия ще ни кара да гоним пеперуди много дълго време. Или поне до момента, в който разберем, че любовта няма да дойде от „правилния човек“, а от сърцето ни. И има много правилни, които обаче сами не искаме да допуснем до себе си.
Ставаме все по-егоцентрични, факт!
Индивидуализмът е номер 1. Важно е какво искаме ние и постепенно губим способността си да изпитваме емпатия, разбиране и съчувствие към човека до нас. Фокусираме се върху себе си, неудовлетворените си нужди, желания и съмнения и дори не помисляме, че човекът до нас има нужда от нещо простичко като прегръдка в труден момент. Когато егото ни вземе връх в любовта, всичко започва да се разпада. Защото то разединява сърцето ни в хиляди съмнения… Егоцентризмът ни фокусира в това да обичаме себе си, но често забряваме, че във връзката всъщност сме двама!
И в крайна сметка ще завършим с нещо много важно за съвременните хора, отново цитат на Карсън Маккънърс: „Ние сме разбивачи на собствените си сърца…“
