Представете си следната ситуация, която много често се разиграва между родителите и децата. Детето току-що е паднало и се е ударило. Естествено започва да плаче, а реакцията на родителя е: ”Няма нищо. Нищо не е станало. Не плачи. Вече си голям. Големите деца не плачат.” Струва ли ви се познато. Точно това е неосъзнатата в повечето случаи манипулация на родителите, която изкривява възприятията на детето за собственото му преживяване.
Какво всъщност представлява gaslighting манипулацията?
Gaslighting е термин от психологията, който няма точен превод на български език. Буквално се превежда като „обгазяване” и „затъмняване”. В случая става дума за затъмняване на усещанията. Или с други думи, това е опитът да накараме някого да вярва, че това, което преживява всъщност не е реално. Същият манипулативен ефект се случва, когато родителят или друга обгрижваща фигура се опита да накара детето да се храни, когато то открито показва, че вече не е гладно. Например с думите: „Но ти си гладен, трябва да изядеш цялата супа.”
Какви са последиците върху психиката на децата?
Потепенно децата спират да се доверяват на усещанията си и дори престават да ги изпитват. Все пак посланието на родитяля е красноречиво – усещанията на детето не са реални. Детето приема оценките на родителя като обективни, а своите собствени усещания като лишени от всякаква стойност. Ефектите върху човека обаче са опустошителни. Например, детето спира да се усеща свързано с тялото си, спира да усеща кога е сито и кога не е.
Просто защото родителят не иска да изхвърля храна или не може да приеме емоциите като тъга и болка. На свой ред, вероятно самият родител е бил „обгазяван” и откъснат от собствените си усещания, не може да се справи с емоциите на детето и бързо иска да ги „изключи”. Вероятно по стара семейна традиция. Естествено неосъзната.
Истината е, че хората винаги плачат с причина. Няма значение дали смятаме причината за нищожна или недействителна. Никой няма право да ни казва, че тъгата и болката ни са неоснователни. Когато сме тъжни имаме нужда от пргръдка и утеха, а не от „невербална“ лекция кои емоции са „позволени“ в семейството и кои не.
Защо тогава продължаваме да затъмняваме усещанията на децата си?
