frida.bg

Чувството на самота води до егоизмът, и обратното

Може би най-логичното нещо, което човек може да направи, когато е самотен, е да потърси хора, с които да се свърже. Това е била и хипотезата на John Cacioppo, научен изследовател от Чикаго. Изследването е публикувано в американското списание за психология „Personality and Social Psychology Bulletin”. Резултатите са изненадващи. И в същото време ни карат да се замислим за взаимоотношенията ни със себе си и с другите на едно по-дълбоко ниво.

Как чувството на самота води до егоизъм?

Cacioppo открива, че чувството за самота може да доведе до стратегия на търсене на контакт с близки хора. Но само в някои случаи. Според изследването това се случва само когато самотата е епизодична и по принцип сме свикнали да бъдем сред хора. Тя също може да доведе до по-голямо разбиране за себе си чрез времето, което предоставя за себеизследване и личностно развитие. Изненадата идва с откритието, че самотата всъщност води до прекалено центриране в себе си и егоизъм. Егоцентризмът Cacioppo свързва с биологични ефекти като повишаване на кръвта в мускулите, повишено ниво на хормона на стреса кортизол, както и с проблемите със съня.

Чувството за самота също така води до възприемане на себе си като нещо повече от останалите. Както и до силна вътрешна критичност към другите хора. Понякога става дума за съвсем обикновени, скромни на вид хора, които трудно допускат нови познанства в живота си. По този начин те затварят кръга на самотността си. И естествено, не излизат от нея. Или може би, другите не са „достойни” да влязат вътре. Можем само да гадаем.

Какъв е изводът от изследването?

Cacioppo изследва 229 души на средна възраст и установява, че има разлика дали самотата е хронична, т.е. е продължила твърде дълго време. Бихме казали, че „твърде дълго“ е доста субективно усещане! Хроничната самота, според него, води вместо до търсене на контакт, до неговото избягване и следователно – до егоизъм и центриране в себе си.

По този начин той предлага и нов начин за справяне с усещането за самота. И то е преразглеждане на начина, по който мислим за другите хора. Ако смятаме, че те не са достатъчно умни, красиви, достойни, за да ни бъдат приятели, може би има върху какво да поработим. Самотата и его-центрираното поведение са свързани. Ако искате да се справите с едното от тях, вероятно трябва да промените нещо в себе си и по отношение на другото!